ВИП имоти
Тип на имота: къща/вила
Град: Смолян
Квартал: СТАР ЦЕНТЪР
Площ: 135 кв. м.
Цена: 55000 EUR
Посещения:
Тип на имота: тристаен
Град: София
Квартал: ХАДЖИ ДИМИТЪР
Площ: 78 кв. м.
Цена: 270 EUR
Посещения:
Тип на имота: тристаен
Град: София
Квартал: ХАДЖИ ДИМИТЪР
Площ: 78 кв. м.
Цена: 270 EUR
Посещения:
Тип на имота: офис
Град: София
Квартал: ЦЕНТЪР
Площ: 78 кв. м.
Цена: 115000 EUR
Посещения:
Тип на имота: офис
Град: София
Квартал: ЦЕНТЪР
Площ: 78 кв. м.
Цена: 115000 EUR
Посещения:
Тип на имота: двустаен
Град: София
Квартал: ЦЕНТЪР
Площ: 78 кв. м.
Цена: 115000 EUR
Посещения:
Тип на имота: двустаен
Град: София
Квартал: ЦЕНТЪР
Площ: 78 кв. м.
Цена: 115000 EUR
Посещения:
Тип на имота: офис
Град: София
Квартал: ЛОЗЕНЕЦ
Площ: 120 кв. м.
Цена: 100000 EUR
Посещения:
Благоевград
Благоевград е един от най-големите градове в Югозападна България, център на Пиринска Македония. Той има стратегическо местоположение. Разположен е до транспортен коридор 4 – европейски път Е 79. Градът е отдалечен само на 31 км от Република Македония, на 83 км от Гърция и на 88 км от Сърбия. Разстоянието до столицата София е 96 км, до втория по големина български град Пловдив – 193 км, до македонската столица Скопие – 183 км и до втория по големина град в Гърция, пристанището Солун – 199 км. В близост до Благоевград са най-големите ни зимни курортни и ски центрове – Банско /на 57 км/ и Боровец /на 83 км/. Същевременно градът е близо и до морските курорти по бреговете на Бяло море – на 185 км. Уникалното местоположение на града е предпоставка за неговото икономическо развитие и най-вече за превръщането му в туристически център.
Благоевград е разположен на двата бряга на река Благоевградска Бистрица, в поречието на голямата българска река Струма, на 360 м надморска височина в Благоевградската котловина между планините Пирин, Рила и Влахина.
Благоевград е общински и областен център. БЛАГОЕВГРАДСКА ОБЛАСТ е разположена в Югозападна България и обхваща района на Пиринска Македония. Тя граничи с областите Кюстендил, София, Пазарджик и Смолян, достига до държавните ни граници с Гърция /на юг/ и с Република Македония /на запад/. Областта заема площ от 6450 кв. км /5,8 % от територията на България/, което я нарежда на трето място по площ в страната след Бургаска и Софийска област. Областта се състои от 14 общини, 96 кметства и 280 населени места. Град Благоевград е административен, икономически и културен център на региона, следван от общините Банско, Сандански, Петрич и Гоце Делчев.
Област Благоевград е съставена от 14 общини: Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Хаджидимово, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Якоруда.
РЕЛЕФЪТ на областта е изключително разнообразен – от високопланински до котловинен. Най-високите части са заострени “алпийски” върхове. Изключенията са по поречията на Струма и Места и техните притоци, където живее по-голяма част от населението. Регионът обхваща планините Пирин, Огражден, Влахина и Малешевска планина, Беласица, Славянска, части от Родопите и Рила. По долините на реките Струма и Места са формирани редица котловини – Благоевградска, Симитлийско-Орановска, Санданско-Петричка, Разложка и Гоцеделческа. Съществуващите в района национални паркове и резервати са едно от най-големите му богатства. Национален парк Пирин е от световно значение и е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
На територията на Благоевградска област са открити многобройни и разнообразни ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ: гранити и мрамори в Пирин, Славянка и Родопите; гнайси, слюдени шисти и седиментни скали във Влахина и Малешевска планина; антимонови руди в с. Рибново; молибденови в с. Бабяк; железни руди в с. Долен; въглища в с. Ораново, при с. Брежани, край Разлог; флуорит – край с. Палат; азбест – в с. Коларово.
ВОДНОТО БОГАТСТВО на областта се формира от двете гравни речни артерии Струма и Места и техните многобройни притоци – Благоевградска Бистрица, Лебница, Демяница, Пиринска Бистрица, Струмешница, Белишка река и др., от карстови извори в Пирин и Славянка и от над 160 циркусни езера в Пирин и Рила. Изключително природно богатство са минералните извори, които са над 230. Общият им дебит представлява 40 % от дебита на минералните извори в страната. Те са добра предпоставка за изграждане на лечебно-оздравителни комплекси и за развитието на туризма.
ГОРСКИЯТ ФОНД заема около 45 % от територията на общината. Богатството му се формира от иглолистни и широколистни гори и от пасища. В региона са обособени два национални парка – “Пирин” и “Рила”, един природен парк – “Беласица”, десет природни резервата – “Баюви дупки – Джинджирица”, “Ореляк”, “Тисата” и “Юлен” в Пирин, “Парангалица” в Югозападна Рила, “Соколата” в Малешевската планина, “Конгура” в Беласица, “Алиботуш” в Славянка, “Тъмната гора” и “Конски дол” в Западните Родопи. В Благоевградска област има 69 природни забележителности и четири защитени местности.
Районът попада в преходно континенталната КЛИМАТИЧНА ОБЛАСТ. Климатът се определя от Средиземноморското влияние, което достига по долината на река Струма. Зимата е мека, кратка и почти безснежна, средната януарска температура е 0,6 градуса. Лятото е дълго и сухо. Регионът е един от най-топлите в страната със средна температура 14 градуса. Това създава условия за развитие и отглеждане на голям брой топлолюбиви средиземноморски растителни видове и култури. 20 % от територията на областта е с планински климат /районите с надморска височина над 1000 м/. Средногодишните валежи са 560 л/кв. м. Максимумът на валежите е през есенните месеци. Характерни за областта са летните засушавания, които в ниските части са продължителни.
НАСЕЛЕНИЕ и РЕЛИГИЯ
Населението на Благоевградска област наброява около 340 000 души /по данни от 2003 г./, което представлява 4,3 % от населението на България. По брой на населението областта е шестата по големина в страната. Около 1/5 от жителите на областта живеят в Благоевград. Делът на градското население спрямо общото за областта е 57,2 %. В областния център живеят 77 000 души от градското население. Градовете Петрич, Сандански, Гоце Делчев и Разлог са с население от 10 000 до 30 000 жители. На територията на областта се намира най-малкият град в страната – Мелник, в който живеят само 269 души /по данни от 2003 г./.
В Благоевградска област преобладава българският етнос /79,5 % от населението/. Към турската етническа група спада 9,4 % от населението, към ромската – 4,25 %. За 89,3 % от населението в областта майчин език е българският.
В църковно-административно отношение Благоевград принадлежи към Неврокопска епархия и е нейно седалище. В града има няколко български православни храмове: “Въведение Богородично”, “Свети Архангел Михаил”, “Свети Николай Мирликийски Чудотворец”, “Свети Димитър”.
Благоевград е разположен на двата бряга на река Благоевградска Бистрица, в поречието на голямата българска река Струма, на 360 м надморска височина в Благоевградската котловина между планините Пирин, Рила и Влахина.
Благоевград е общински и областен център. БЛАГОЕВГРАДСКА ОБЛАСТ е разположена в Югозападна България и обхваща района на Пиринска Македония. Тя граничи с областите Кюстендил, София, Пазарджик и Смолян, достига до държавните ни граници с Гърция /на юг/ и с Република Македония /на запад/. Областта заема площ от 6450 кв. км /5,8 % от територията на България/, което я нарежда на трето място по площ в страната след Бургаска и Софийска област. Областта се състои от 14 общини, 96 кметства и 280 населени места. Град Благоевград е административен, икономически и културен център на региона, следван от общините Банско, Сандански, Петрич и Гоце Делчев.
Област Благоевград е съставена от 14 общини: Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Хаджидимово, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Якоруда.
РЕЛЕФЪТ на областта е изключително разнообразен – от високопланински до котловинен. Най-високите части са заострени “алпийски” върхове. Изключенията са по поречията на Струма и Места и техните притоци, където живее по-голяма част от населението. Регионът обхваща планините Пирин, Огражден, Влахина и Малешевска планина, Беласица, Славянска, части от Родопите и Рила. По долините на реките Струма и Места са формирани редица котловини – Благоевградска, Симитлийско-Орановска, Санданско-Петричка, Разложка и Гоцеделческа. Съществуващите в района национални паркове и резервати са едно от най-големите му богатства. Национален парк Пирин е от световно значение и е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
На територията на Благоевградска област са открити многобройни и разнообразни ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ: гранити и мрамори в Пирин, Славянка и Родопите; гнайси, слюдени шисти и седиментни скали във Влахина и Малешевска планина; антимонови руди в с. Рибново; молибденови в с. Бабяк; железни руди в с. Долен; въглища в с. Ораново, при с. Брежани, край Разлог; флуорит – край с. Палат; азбест – в с. Коларово.
ВОДНОТО БОГАТСТВО на областта се формира от двете гравни речни артерии Струма и Места и техните многобройни притоци – Благоевградска Бистрица, Лебница, Демяница, Пиринска Бистрица, Струмешница, Белишка река и др., от карстови извори в Пирин и Славянка и от над 160 циркусни езера в Пирин и Рила. Изключително природно богатство са минералните извори, които са над 230. Общият им дебит представлява 40 % от дебита на минералните извори в страната. Те са добра предпоставка за изграждане на лечебно-оздравителни комплекси и за развитието на туризма.
ГОРСКИЯТ ФОНД заема около 45 % от територията на общината. Богатството му се формира от иглолистни и широколистни гори и от пасища. В региона са обособени два национални парка – “Пирин” и “Рила”, един природен парк – “Беласица”, десет природни резервата – “Баюви дупки – Джинджирица”, “Ореляк”, “Тисата” и “Юлен” в Пирин, “Парангалица” в Югозападна Рила, “Соколата” в Малешевската планина, “Конгура” в Беласица, “Алиботуш” в Славянка, “Тъмната гора” и “Конски дол” в Западните Родопи. В Благоевградска област има 69 природни забележителности и четири защитени местности.
Районът попада в преходно континенталната КЛИМАТИЧНА ОБЛАСТ. Климатът се определя от Средиземноморското влияние, което достига по долината на река Струма. Зимата е мека, кратка и почти безснежна, средната януарска температура е 0,6 градуса. Лятото е дълго и сухо. Регионът е един от най-топлите в страната със средна температура 14 градуса. Това създава условия за развитие и отглеждане на голям брой топлолюбиви средиземноморски растителни видове и култури. 20 % от територията на областта е с планински климат /районите с надморска височина над 1000 м/. Средногодишните валежи са 560 л/кв. м. Максимумът на валежите е през есенните месеци. Характерни за областта са летните засушавания, които в ниските части са продължителни.
НАСЕЛЕНИЕ и РЕЛИГИЯ
Населението на Благоевградска област наброява около 340 000 души /по данни от 2003 г./, което представлява 4,3 % от населението на България. По брой на населението областта е шестата по големина в страната. Около 1/5 от жителите на областта живеят в Благоевград. Делът на градското население спрямо общото за областта е 57,2 %. В областния център живеят 77 000 души от градското население. Градовете Петрич, Сандански, Гоце Делчев и Разлог са с население от 10 000 до 30 000 жители. На територията на областта се намира най-малкият град в страната – Мелник, в който живеят само 269 души /по данни от 2003 г./.
В Благоевградска област преобладава българският етнос /79,5 % от населението/. Към турската етническа група спада 9,4 % от населението, към ромската – 4,25 %. За 89,3 % от населението в областта майчин език е българският.
В църковно-административно отношение Благоевград принадлежи към Неврокопска епархия и е нейно седалище. В града има няколко български православни храмове: “Въведение Богородично”, “Свети Архангел Михаил”, “Свети Николай Мирликийски Чудотворец”, “Свети Димитър”.
История
Благоевград е селище с богата история. Следи от човешко обитаване в региона са открити още през неолитната епоха. Благоприятното му географско местоположение спомага да се зароди тракийската цивилизация тук около 300 г. пр. н. е. При топлите минерални извори възниква тракийското селище Скаптопара на мястото на днешния квартал Грамада, което се свързва с тракийското племе Дентелети. В близост до селището няколко пъти в годината се провеждали многолюдни панаири. Към 1 в. от новата ера траките са покорени от римляните. Има останки от римски градове под днешния град Сандански, близо до с. Долна Градешница, община Кресна, близо до гр. Петрич и в община Гърмен. В благоевград и в региона съществуват многобройни ярки следи от древните траки, римляни и гърци. С идването на славяните /през 6-7 в./ тук животът замрял. През 836-852 г. при хан Пресиян славяните се присъединяват към Българската държава.
Падането на България под Османско робство прекъсва за близо пет века развитието на региона. В края на 15 в. край топлите минерални извори възниква днешният град, споменат за първи път в турски документ през 1502 г. с името Горна Джумая. По време на Османското владичество градът много кратно сменя името си – Дюма Базари, Дюма, Орта Дюма, Джумая, Горна Джумая. В него живеело многочислено мюсюлманско население. Тук било съсредоточено цялото ислямско войнство. По време на Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява българската махала на града Вароша. Жителите на града издействали султански ферман за построяването на църквата “Въведение Богородично”, осветена през 1844 г. във Вароша, а в следващите 50 години – достроена и изографисана. В българския квартал се намира и къщата на Георги Измирлиев – Македончето, помощник-апостол и ръководител на Търновския революционен окръг. През 17 в. монаси от Рилския манастир откриват килийно училище в града. През 1866 г. в града е основано читалище, което е най-старият културен институт в Благоевград. В най-малкия град в България – Мелник, се намират многобройни археологически, архитектурни и исторически паметници от Средновековието и Възраждането. През втората половина на 18 и началото на 19 в. градът се развива като голям занаятчийски и търговски център. Богата илюстрация на Средновековието в региона са Роженския манастир, църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в с. Добърско и останките от Самуиловата крепост край с. Ключ, строена в края на Първото българско царство. Възраждането оставя ярки следи в областта на развитието на занаятите, в строителството на къщи и църкви. В Мелник и Банско възникват художествени средища на зографи, резбари и строители, които са едни от най-ярките проявления в историята на българската култура. В Банско са родени родоначалникът на Българското възраждане Паисий Хилендарски, видният възрожденски книжовник Неофит Рилски, световноизвестният поет Никола Вапцаров.
След Берлинския договор градът остава в пределите на Турция и се превръща в огнище на съпротивата. Населението участва дейно в последвалите въстания. Градът е освободен на 5 октомври 1912 г. по време на Балканската война. В този период селището има едва 7000 жители. Следващите войни довеждат до дълбоки емиграционни размествания от Егейска и Вардарска Македония. Постепенно започва благоустрояването и хигиенизирането на града. През 1919 г. тук се премества Солунската гимназия, на която днес е наследник Националната хуманитарна гимназия “Св. Св. Кирил и Методий”. Откриват се и две основни училища – прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологическият музей. През 1919 г. излиза първият вестник – “Македонска сълза”. През 1926 г. започва строителството на днешното читалище и се оформя площад “Македония” с паметника на Гоце Делчев. През 1934 г. в града е построен водопровод, а през 1937 г. е открита жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница.
От 1950 г. Горна Джумая е прекръстена на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев. През 1954 г. към него е присъединено село Грамада, а през 1973 г. – и село Струмско. В края на 80-те години градът преживява истински разцвет – построен е нов център, преобразени са общинските сгради, сменена е канализацията, построени са Американският университет, Кметството, Поликлиниката, оформен е площадът “Георги Измирлиев”.
Падането на България под Османско робство прекъсва за близо пет века развитието на региона. В края на 15 в. край топлите минерални извори възниква днешният град, споменат за първи път в турски документ през 1502 г. с името Горна Джумая. По време на Османското владичество градът много кратно сменя името си – Дюма Базари, Дюма, Орта Дюма, Джумая, Горна Джумая. В него живеело многочислено мюсюлманско население. Тук било съсредоточено цялото ислямско войнство. По време на Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява българската махала на града Вароша. Жителите на града издействали султански ферман за построяването на църквата “Въведение Богородично”, осветена през 1844 г. във Вароша, а в следващите 50 години – достроена и изографисана. В българския квартал се намира и къщата на Георги Измирлиев – Македончето, помощник-апостол и ръководител на Търновския революционен окръг. През 17 в. монаси от Рилския манастир откриват килийно училище в града. През 1866 г. в града е основано читалище, което е най-старият културен институт в Благоевград. В най-малкия град в България – Мелник, се намират многобройни археологически, архитектурни и исторически паметници от Средновековието и Възраждането. През втората половина на 18 и началото на 19 в. градът се развива като голям занаятчийски и търговски център. Богата илюстрация на Средновековието в региона са Роженския манастир, църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в с. Добърско и останките от Самуиловата крепост край с. Ключ, строена в края на Първото българско царство. Възраждането оставя ярки следи в областта на развитието на занаятите, в строителството на къщи и църкви. В Мелник и Банско възникват художествени средища на зографи, резбари и строители, които са едни от най-ярките проявления в историята на българската култура. В Банско са родени родоначалникът на Българското възраждане Паисий Хилендарски, видният възрожденски книжовник Неофит Рилски, световноизвестният поет Никола Вапцаров.
След Берлинския договор градът остава в пределите на Турция и се превръща в огнище на съпротивата. Населението участва дейно в последвалите въстания. Градът е освободен на 5 октомври 1912 г. по време на Балканската война. В този период селището има едва 7000 жители. Следващите войни довеждат до дълбоки емиграционни размествания от Егейска и Вардарска Македония. Постепенно започва благоустрояването и хигиенизирането на града. През 1919 г. тук се премества Солунската гимназия, на която днес е наследник Националната хуманитарна гимназия “Св. Св. Кирил и Методий”. Откриват се и две основни училища – прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологическият музей. През 1919 г. излиза първият вестник – “Македонска сълза”. През 1926 г. започва строителството на днешното читалище и се оформя площад “Македония” с паметника на Гоце Делчев. През 1934 г. в града е построен водопровод, а през 1937 г. е открита жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница.
От 1950 г. Горна Джумая е прекръстена на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев. През 1954 г. към него е присъединено село Грамада, а през 1973 г. – и село Струмско. В края на 80-те години градът преживява истински разцвет – построен е нов център, преобразени са общинските сгради, сменена е канализацията, построени са Американският университет, Кметството, Поликлиниката, оформен е площадът “Георги Измирлиев”.
Икономика
Благоприятното географско местоположение на града, климатът и други социални фактори обуславят сравнително добре развиващата се икономика. Просперират строителството, шивашката промишленост, търговията и туризмът.
Преди 1990 г. в Благоевград функционират заводи за производство на електронни уреди, някои от които са се запазили и сега.
ТЪРГОВИЯТА процъфтява. В момента в града има 6 хипермаркета: Метро, Технополис, Техномаркет Европа, Мосю Бриколаж, Кауфланд и Билла. През 2007 г. отвори врати и първият МОЛ в Благоевград.
Природните и климатичните дадености на територията на област Благоевград са благоприятни за развитието на СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО. Най-голям дял в структурата на обработваемата земя в региона заемат площите с технически култури, зърнените култури, зеленчуците, цветята, ливадите и маслодайните култури. Основен представител на техническите култури на територията на областта е тютюнът. Благоевградска област се нарежда на второ място в страната след област Кърджали по производство на тютюн. Основните зърнени култури, отглеждани в областта, са царевица, пшеница, ечемик, овес. Площите, заети със зеленчуци в областта възлизат на 8 146 ха, което представлява около 20 % от зеленчуковите площи в страната. Голяма част от зеленчукопроизводството е концентрирано по поречието на река Струма. Приоритетна култура в областта са картофите, следвани от варивата и пресните зеленчуци. Наличието на геотермални извори е добра предпоставка за развитието на оранжерийното производство на цветя и зеленчуци. Маслодайните култури са представени почти изцяло от слънчогледа. В областта са концентрирани 7 % от овощните насаждения в България и 4 % от лозовите масиви.
В региона се развиват дърводобивът, дървопреработването, гъбарството, билкарството и добивът на горски плодове. Поддържат се устойчиви дивечови популации, което е предпоставка за организиране и развитие на вътрешния и международния ловен туризъм.
Преди 1990 г. в Благоевград функционират заводи за производство на електронни уреди, някои от които са се запазили и сега.
ТЪРГОВИЯТА процъфтява. В момента в града има 6 хипермаркета: Метро, Технополис, Техномаркет Европа, Мосю Бриколаж, Кауфланд и Билла. През 2007 г. отвори врати и първият МОЛ в Благоевград.
Природните и климатичните дадености на територията на област Благоевград са благоприятни за развитието на СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО. Най-голям дял в структурата на обработваемата земя в региона заемат площите с технически култури, зърнените култури, зеленчуците, цветята, ливадите и маслодайните култури. Основен представител на техническите култури на територията на областта е тютюнът. Благоевградска област се нарежда на второ място в страната след област Кърджали по производство на тютюн. Основните зърнени култури, отглеждани в областта, са царевица, пшеница, ечемик, овес. Площите, заети със зеленчуци в областта възлизат на 8 146 ха, което представлява около 20 % от зеленчуковите площи в страната. Голяма част от зеленчукопроизводството е концентрирано по поречието на река Струма. Приоритетна култура в областта са картофите, следвани от варивата и пресните зеленчуци. Наличието на геотермални извори е добра предпоставка за развитието на оранжерийното производство на цветя и зеленчуци. Маслодайните култури са представени почти изцяло от слънчогледа. В областта са концентрирани 7 % от овощните насаждения в България и 4 % от лозовите масиви.
В региона се развиват дърводобивът, дървопреработването, гъбарството, билкарството и добивът на горски плодове. Поддържат се устойчиви дивечови популации, което е предпоставка за организиране и развитие на вътрешния и международния ловен туризъм.
Образование
На територията на Благоевградска област функционират 170 училища – начални, основни, средни общообразователни и профилирани, специални и вечерни.
В Благоевград действат няколко професионални гимназии: Професионалната гимназия по икономика “Иван Илиев”, Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Васил Левски”, Професионалната гимназия по текстил и облекло, Професионалната гимназия по електротехника и електроника “Никола Вапцаров”, Професионалната техническа гимназия “Ичко Бойчев”, Езиковата гимназия “Академик Людмил Стоянов”, СОУ с изучаване на чужди езици “Свети Климент Охридски”, Националната хуманитална гимназия “Свети Свети Кирил и Методий”, Природо-математическата гимназия “Академик Сергей Павлович Корольов”, Частната професионална гимназия по предприемачество и нови технологии “Полет”.
В Благоевград се намират две висши учебни заведения с национално и международно значение: ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ “НЕОФИТ РИЛСКИ” и Американски университет в България. Югозападният университет е най-големият образователен, научноизследователски и художественотворчески център в Югозападна България. В университета се обучават около 18 000 студенти за бакалавърска и магистърска степен по много различни специалности. Университетът разполага с богата библиотека, чудесна спортна база, общежития, отлично оборудвани лаборатории.
АМЕРИКАНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ В БЪЛГАРИЯ е създаден през 1991 г. Към настоящия момент в него се обучават над 1000 студенти от повече от 30 страни в света. Университетът е акредитиран в САЩ и в България. Успехът на университета се потвърждава от 1726-те му възпитаници, които са намерили място в престижни компании, започнали са успешен бизнес или са продължили своето образование в световно признати университети.
В града функционират и КОЛЕЖЪТ ПО ТУРИЗЪМ и ТЕХНИЧЕСКИЯТ КОЛЕЖ към Югозападния университет “Неофит Рилски”.
В Благоевград действат няколко професионални гимназии: Професионалната гимназия по икономика “Иван Илиев”, Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Васил Левски”, Професионалната гимназия по текстил и облекло, Професионалната гимназия по електротехника и електроника “Никола Вапцаров”, Професионалната техническа гимназия “Ичко Бойчев”, Езиковата гимназия “Академик Людмил Стоянов”, СОУ с изучаване на чужди езици “Свети Климент Охридски”, Националната хуманитална гимназия “Свети Свети Кирил и Методий”, Природо-математическата гимназия “Академик Сергей Павлович Корольов”, Частната професионална гимназия по предприемачество и нови технологии “Полет”.
В Благоевград се намират две висши учебни заведения с национално и международно значение: ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ “НЕОФИТ РИЛСКИ” и Американски университет в България. Югозападният университет е най-големият образователен, научноизследователски и художественотворчески център в Югозападна България. В университета се обучават около 18 000 студенти за бакалавърска и магистърска степен по много различни специалности. Университетът разполага с богата библиотека, чудесна спортна база, общежития, отлично оборудвани лаборатории.
АМЕРИКАНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ В БЪЛГАРИЯ е създаден през 1991 г. Към настоящия момент в него се обучават над 1000 студенти от повече от 30 страни в света. Университетът е акредитиран в САЩ и в България. Успехът на университета се потвърждава от 1726-те му възпитаници, които са намерили място в престижни компании, започнали са успешен бизнес или са продължили своето образование в световно признати университети.
В града функционират и КОЛЕЖЪТ ПО ТУРИЗЪМ и ТЕХНИЧЕСКИЯТ КОЛЕЖ към Югозападния университет “Неофит Рилски”.
Култура
Благоевград се утвърждава като културен център не само на областта, а и в национален мащаб.
Богатото културно-историческо наследство на Пиринския край е представено от многобройните археологически останки, от историческите и архитектурните резервати Мелник, Банско и Ковачевица и от много църкви и манастири, от експозициите на музеите в Благоевград, Банско, Белица, Гоце Делчев, Петрич и Сандански.
Културна дейност в областта развива РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ, създаден през 1957 г. В експозициите му се съхраняват стотици свидетелства от историческото минало на Югозападна България. Специално внимание заслужават: уникалната колекция от култови фигури от праисторическата епоха, материалите от епохата на траките, колекцията от надгробни култови плочи и съдове, ранно-български накити и художествена керамика от Мелник, уникалните етнографски колекции от тъкани, костюми, керамика, метал и дърво от края на 19 и началото на 20 в., ценните документални материали, между които 24 писма на Гоце Делчев и лични вещи на дейците на национално-освободителното движение. В музея се съхранява една от най-големите сбирки на българската възрожденска книжнина, безценни произведения на изобразителното и приложното изкуство, сред които картини на Златю Бояджиев, на Владимир Димитров – Майстора, богати колекции от скали, минерали, растения, безгръбначни и гръбначни животни. Към Регионалния исторически музей в Благоевград работи и филиал КЪЩА-МУЗЕЙ “РОДЕН ДОМ НА ГЕОРГИ ИЗМИРЛИЕВ – МАКЕДОНЧЕТО” с постоянна изложба за живота и делото на революционера.
РЕГИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА в Благоевград е създадена през 1953 г. Тя е основната библиотека за Югозападна България и е най-голямата извън столична библиотека в Западна България по обем и качество на библиотечния фонд. От 2000 г. тя е със статут на Регионален културен институт. Средно годишно в библиотеката се записват 8000 читатели, които я посещават 60 000 пъти и ползват 120 000 документа. Библиотечният фонд се състои от 360 000 единици. Регионалната библиотека се грижи за над 100 читалищни и училищни библиотеки в областта и координира тяхната дейност.
ДРАМАТИЧНИЯТ ТЕАТЪР “НИКОЛА ВАПЦАРОВ” – Благоевград – е репертоарен театър. Създаден е през 1919 г. като градски театър в сградата на читалище “Съгласие”. Статут на държавен институт получава през 1948 г. Собствената му сграда е построена през 1967 г. по проект на архитект Витомир Габровски. В театъра са работили почти всички значими български режисьори и много от известните български актьори. За една календарна година в Благоевградския театър се играят около 110 представления в Благоевград и 40 в турне. Театърът е носител на множество престижни награди от национални прегледи и фестивали. От 1988 г. театърът е организатор и домакин на ежегоден театрален фестивал, който през последните години се утвърди под името Международен фестивал Балкански театрални европортрети.
Културна дейност в града развиват и ОБЩИНСКИЯТ КУКЛЕН ТЕАТЪР, УЧЕБНИЯТ ТЕАТЪР “УСЕТ”, КАМЕРНАТА ОПЕРА БЛАГОЕВГРАД, младежките домове, читалищата, самодейните художествени колективи към тях, ЦЕНТЪРЪТ ПО ИЗКУСТВАТА.
В Благоевград развива творческа дейност и световноизвестният АНСАМБЪЛ ЗА НАРОДНИ ПЕСНИ И ТАНЦИ “ПИРИН”, спечелил безброй почитатели на българското музикално и танцово изкуство. Ансамбълът е един от най-известните български фолклорни ансамбли. Създаден е през 1954 г. В своята творческа биография и репертоар има над 400 заглавия от песни, оркестрови пиеси, музика за хор, солисти и танцови постановки. За 55 години от своето съществуване ансамбълът е изнесъл над 7000 концерта пред повече от 6 милиона зрители у нас и в 60 страни на всички континенти.
РЕДОВНИ КУЛТУРНИ ПРОЯВИ
Общините в областта организират разнообразни културни прояви: Международен кукерски фестивал в гр. Разлог, Празници на Банската традиция – гр. Банско, Фестивал на класическата китара – гр. Гоце Делчев, Международен скулптурен симпозиум и Международен фолклорен фестивал “Малешево пее и танцува” – с. Струмяни, Детски фестивал за народни песни и танци – гр. Кресна, Международен фестивал “Пирин фолк” – гр. Сандански, Национален фестивал на старата градска песен “Златен кестен” – гр. Петрич и др. Най-мащабната проява в областта е традиционният събор на народното творчество “ПИРИН ПЕЕ”.
Богатото културно-историческо наследство на Пиринския край е представено от многобройните археологически останки, от историческите и архитектурните резервати Мелник, Банско и Ковачевица и от много църкви и манастири, от експозициите на музеите в Благоевград, Банско, Белица, Гоце Делчев, Петрич и Сандански.
Културна дейност в областта развива РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ, създаден през 1957 г. В експозициите му се съхраняват стотици свидетелства от историческото минало на Югозападна България. Специално внимание заслужават: уникалната колекция от култови фигури от праисторическата епоха, материалите от епохата на траките, колекцията от надгробни култови плочи и съдове, ранно-български накити и художествена керамика от Мелник, уникалните етнографски колекции от тъкани, костюми, керамика, метал и дърво от края на 19 и началото на 20 в., ценните документални материали, между които 24 писма на Гоце Делчев и лични вещи на дейците на национално-освободителното движение. В музея се съхранява една от най-големите сбирки на българската възрожденска книжнина, безценни произведения на изобразителното и приложното изкуство, сред които картини на Златю Бояджиев, на Владимир Димитров – Майстора, богати колекции от скали, минерали, растения, безгръбначни и гръбначни животни. Към Регионалния исторически музей в Благоевград работи и филиал КЪЩА-МУЗЕЙ “РОДЕН ДОМ НА ГЕОРГИ ИЗМИРЛИЕВ – МАКЕДОНЧЕТО” с постоянна изложба за живота и делото на революционера.
РЕГИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА в Благоевград е създадена през 1953 г. Тя е основната библиотека за Югозападна България и е най-голямата извън столична библиотека в Западна България по обем и качество на библиотечния фонд. От 2000 г. тя е със статут на Регионален културен институт. Средно годишно в библиотеката се записват 8000 читатели, които я посещават 60 000 пъти и ползват 120 000 документа. Библиотечният фонд се състои от 360 000 единици. Регионалната библиотека се грижи за над 100 читалищни и училищни библиотеки в областта и координира тяхната дейност.
ДРАМАТИЧНИЯТ ТЕАТЪР “НИКОЛА ВАПЦАРОВ” – Благоевград – е репертоарен театър. Създаден е през 1919 г. като градски театър в сградата на читалище “Съгласие”. Статут на държавен институт получава през 1948 г. Собствената му сграда е построена през 1967 г. по проект на архитект Витомир Габровски. В театъра са работили почти всички значими български режисьори и много от известните български актьори. За една календарна година в Благоевградския театър се играят около 110 представления в Благоевград и 40 в турне. Театърът е носител на множество престижни награди от национални прегледи и фестивали. От 1988 г. театърът е организатор и домакин на ежегоден театрален фестивал, който през последните години се утвърди под името Международен фестивал Балкански театрални европортрети.
Културна дейност в града развиват и ОБЩИНСКИЯТ КУКЛЕН ТЕАТЪР, УЧЕБНИЯТ ТЕАТЪР “УСЕТ”, КАМЕРНАТА ОПЕРА БЛАГОЕВГРАД, младежките домове, читалищата, самодейните художествени колективи към тях, ЦЕНТЪРЪТ ПО ИЗКУСТВАТА.
В Благоевград развива творческа дейност и световноизвестният АНСАМБЪЛ ЗА НАРОДНИ ПЕСНИ И ТАНЦИ “ПИРИН”, спечелил безброй почитатели на българското музикално и танцово изкуство. Ансамбълът е един от най-известните български фолклорни ансамбли. Създаден е през 1954 г. В своята творческа биография и репертоар има над 400 заглавия от песни, оркестрови пиеси, музика за хор, солисти и танцови постановки. За 55 години от своето съществуване ансамбълът е изнесъл над 7000 концерта пред повече от 6 милиона зрители у нас и в 60 страни на всички континенти.
РЕДОВНИ КУЛТУРНИ ПРОЯВИ
Общините в областта организират разнообразни културни прояви: Международен кукерски фестивал в гр. Разлог, Празници на Банската традиция – гр. Банско, Фестивал на класическата китара – гр. Гоце Делчев, Международен скулптурен симпозиум и Международен фолклорен фестивал “Малешево пее и танцува” – с. Струмяни, Детски фестивал за народни песни и танци – гр. Кресна, Международен фестивал “Пирин фолк” – гр. Сандански, Национален фестивал на старата градска песен “Златен кестен” – гр. Петрич и др. Най-мащабната проява в областта е традиционният събор на народното творчество “ПИРИН ПЕЕ”.
Забележителности
Особен интерес за посетителите на града представлява ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ КВАРТАЛ ВАРОША с неговата уникална архитектура. Благоевград се слави със своя красив и функционален градски център, изграден целия от мрамор. Интерес представляват художествените галерии “Стоян Сотиров”, “Станислав”, “Пьоти Бижу”, ЦЪРКВАТА “ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”. В Благоевград има издигнати паметници на Ильо Войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов, Кирил и Методий, на загиналите в Балканската война.
В града има няколко паркове: “Бачиново”, “Ловен дом”, “Скаптопара”, Градска градина, Зоопарк. ПРИРОДНИЯТ ПАРК “БАЧИНОВО” е разположен по поречието на река Бистрица. По продължение на 2,5 километровата алея са разположени заведения, детски площадки, “Аквапарк Благоевград” и закрит басейн. Тук се намира и изкуствено езеро, което се пълни с вода от река Бистрица и в което плуват водни колела под формата на лебеди. В близост до града е СКИ-ПИСТАТА БОДРОСТ.
В града има няколко паркове: “Бачиново”, “Ловен дом”, “Скаптопара”, Градска градина, Зоопарк. ПРИРОДНИЯТ ПАРК “БАЧИНОВО” е разположен по поречието на река Бистрица. По продължение на 2,5 километровата алея са разположени заведения, детски площадки, “Аквапарк Благоевград” и закрит басейн. Тук се намира и изкуствено езеро, което се пълни с вода от река Бистрица и в което плуват водни колела под формата на лебеди. В близост до града е СКИ-ПИСТАТА БОДРОСТ.
Околности
На 30 км от Благоевград, в Северозападна Рила се намира КУРОРТЪТ БОДРОСТ с много почивни станции и вили. На 5 км от курорта се намира най-старият резерват за иглолистни дървесни видове в България – “ПАРАНГАЛИЦА”, в който се намира най-високото дърво у нас – 60-метров смърч.
В района се намират ХИЖИТЕ “МАКЕДОНИЯ”, “ЧАКАЛИЦА”. На 16 км северно от Благоевград и на няколко км преди град Рила се намира СЕЛО СТОБ с известните край него СТОБСКИ ПИРАМИДИ, които са изваяни в дебели до 40 метра червеникави наноси.
Други интересни обекти около Благоевград са АНТИЧНАТА КРЕПОСТ КРАЙ СЕЛО КЛИСУРА, антично селище, некропол и късноантична КРЕПОСТ ДО КУРОРТА БОДРОСТ, късноантична КРЕПОСТ ДО СЕЛО СЕЛИЩЕ. Останки от антични крепости има до с. ГАБРОВО, средновековна КРЕПОСТ ДО С. ЦЕРОВО, останки от късноантична КРЕПОСТ КРАЙ С. ЛЕШКО. Интересни са църквите “ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ” КРАЙ С. ПОКРОВНИК, “СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ”, “СВ. ЙОАН ПРЕДТЕЧА” И “СВ. ГЕОРГИ” /построена през 1861 г., паметник на културата/ в с. БИСТРИЦА.
В района се намират ХИЖИТЕ “МАКЕДОНИЯ”, “ЧАКАЛИЦА”. На 16 км северно от Благоевград и на няколко км преди град Рила се намира СЕЛО СТОБ с известните край него СТОБСКИ ПИРАМИДИ, които са изваяни в дебели до 40 метра червеникави наноси.
Други интересни обекти около Благоевград са АНТИЧНАТА КРЕПОСТ КРАЙ СЕЛО КЛИСУРА, антично селище, некропол и късноантична КРЕПОСТ ДО КУРОРТА БОДРОСТ, късноантична КРЕПОСТ ДО СЕЛО СЕЛИЩЕ. Останки от антични крепости има до с. ГАБРОВО, средновековна КРЕПОСТ ДО С. ЦЕРОВО, останки от късноантична КРЕПОСТ КРАЙ С. ЛЕШКО. Интересни са църквите “ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ” КРАЙ С. ПОКРОВНИК, “СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ”, “СВ. ЙОАН ПРЕДТЕЧА” И “СВ. ГЕОРГИ” /построена през 1861 г., паметник на културата/ в с. БИСТРИЦА.
Здравеопазване
В Благоевград са изградени 11 болнични заведения, от които 5 болници, 4 диспансери и 2 специализирани болници за рехабилитация. С областно значение са Многопрофилната болница за активно лечение със 718 легла и диспанселите за пневмо-фтизиатрични заболявания, за онкологични, за кожно-венерически и за психични заболявания. Останалите четири болници са разположени в Петрич, Гоце Делчев, Разлог и Сандански. Специализираните болници са с национално значение. Те са разположени на територията на общини Сандански, респективно гр. Сандански и Петрич /с. Марикостиново/. Местоположението им е свързанио със специфичните природо-климатични условия на територията. В Благоевград функционира и Дом за медико-социални грижи за деца със 155 легла.
Спорт
Традиционно силните за града спортове като хандбал и баскетбол в момента са в криза и са без представителни отбори в първенствата, а само с детско-юношески състави. Във възход са клубовете по бейзбол /Бизоните/ и таекуон-до /Фолкън/, които от няколко години са без конкуренция в България и с множество отличия на международната сцена. Шахматът е представен от клубовете “Виктори” и “Пирин”.
ФУТБОЛЪТ е силно развит в града. В края на 2008 г. всички футболни отбори, носещи името “Пирин”, се обединяват, като обединеният отбор участва в “А” група. Обединеният тим е наследник на автентичния “Пирин”, който има над 20 седона в елита на България. Няколко месеца след обединението клубът постига и първия си успех – класиране за финала за Купата на България, като по време на турнира елиминира ЦСКА и “Левски”.
Прословута е Детско-юношеската школа на “Пирин”, дала на българския и световния футбол таланти като Димитър Бербатов.
В града има две многофункционални спортни зали, едната с капацитет над 1000 седящи места. В Благоевград функционират и три добре поддържани комплекса за тенис, един футболен стадион, шест малки огрища за футбол, открит и закрит плувен басейн с олимпийски размери, писта за картинг и едно от най-добрите игрища за бейзбол на Балканите.
ФУТБОЛЪТ е силно развит в града. В края на 2008 г. всички футболни отбори, носещи името “Пирин”, се обединяват, като обединеният отбор участва в “А” група. Обединеният тим е наследник на автентичния “Пирин”, който има над 20 седона в елита на България. Няколко месеца след обединението клубът постига и първия си успех – класиране за финала за Купата на България, като по време на турнира елиминира ЦСКА и “Левски”.
Прословута е Детско-юношеската школа на “Пирин”, дала на българския и световния футбол таланти като Димитър Бербатов.
В града има две многофункционални спортни зали, едната с капацитет над 1000 седящи места. В Благоевград функционират и три добре поддържани комплекса за тенис, един футболен стадион, шест малки огрища за футбол, открит и закрит плувен басейн с олимпийски размери, писта за картинг и едно от най-добрите игрища за бейзбол на Балканите.
Туризъм
ТУРИЗМЪТ на територията на областта е основен отрасъл на икономиката. След черноморските курорти Пиринският край разполага с най-добре развита хотелска база. В областта се намират: Сандански – най-известният балнеокомплекс в страната, Банско – ски курорт от международно значение, Добринище – балнеокурорт от регионално значение, СПА центърът “Катарино” в община Разлог, резерватът “Баюви Дупки – Джинджирица”, курортната местност “Предел”, планинските общини Белица и Якоруда, районът на Гоце Делчев с архитектурните резервати Ковачевица, Лещен и Долен и с Огняновските минерални бани, природният резерват “Парангалица”. Многобройните минерални извори /40 % от всички минерални извори в България/, красивата природа и богатото културно наследство определят успешното развитие на региона в областта на зимните спортове, ски курортите, еко-туризма, културния и балнеоложкия туризъм.
Благоевград е важен ТРАНСПОРТЕН ЦЕНТЪР. Той е основен пункт на международното шосе и жп линията София-Кулата-Атина. Градът поддържа редовни автобусни връзки със София и много от градовете на Югозападна България, с Рилския манастир. На територията на Благоевградска област са разположени 4 гранични контролно-пропускателни пункта – Станке Лисичково и Златарево – на границата с Република Македония, Кулата и Илинден – на границата с Гърция. През областта минава и един от десетте международни транспортни коридора - № 4.
Благоевград е важен ТРАНСПОРТЕН ЦЕНТЪР. Той е основен пункт на международното шосе и жп линията София-Кулата-Атина. Градът поддържа редовни автобусни връзки със София и много от градовете на Югозападна България, с Рилския манастир. На територията на Благоевградска област са разположени 4 гранични контролно-пропускателни пункта – Станке Лисичково и Златарево – на границата с Република Македония, Кулата и Илинден – на границата с Гърция. През областта минава и един от десетте международни транспортни коридора - № 4.
Имот на деня
Тип на имота: парцел
Град: Бургас - регион
Квартал: гр.Приморско
Площ: 395 кв. м.
Цена: 20000 EUR
Уникални за последните 24 часа: 16
Случаен имот
Тип на имота: къща/вила
Град: София
Квартал: ОРЛАНДОВЦИ 4
Площ: 60 кв. м.
Цена: 58000 BGN
