ВИП имоти

Тип на имота: двустаен

двустаен софия овча-купел-2 48871 Град: София
Квартал: ОВЧА КУПЕЛ 2
Площ: 60 кв. м.
Цена: 400 BGN
Посещения:

Тип на имота: тристаен

тристаен софия витоша 43657 Град: София
Квартал: ВИТОША
Площ: 110 кв. м.
Цена: 155000 EUR
Посещения:

Тип на имота: тристаен

тристаен софия витоша 43657 Град: София
Квартал: ВИТОША
Площ: 110 кв. м.
Цена: 155000 EUR
Посещения:

Тип на имота: къща/вила

къща-вила софия горна-баня 41071 Град: София
Квартал: ГОРНА БАНЯ
Площ: 500 кв. м.
Цена: 220000 EUR
Посещения:

Габрово

Габрово е областен град в Централна Северна България, административен и стопански център на едноименните община и област. Местоположението му е стратегическо – в непосредствена близост до града, в местността “Узана”, се намира географският център на България. Това определя значението му на важен транспортен възел. През Габрово минава една от най-важните пътни връзки, пресичащи България от север на юг, която е част от Трансевропейския коридор № 9 /Хелзинки-Санкт Петербург-Киев-Букурещ-Русе-Велико Търново-Габрово-Стара Загора-Димитровград с отклонения към Гърция и Турция/.

Градът е разположен по поречието на река Янтра, в подножието на Стара планина, в близост до прохода Шипка. Габрово е най-дългият български град – разпрострира се на около 25 километра по поречието на една от най-големите български реки. В близост до Габрово са градовете Трявна /на 18 км/, Дряново /на 20 км/ и Севлиево /на 27 км/. Разстоянието от града до столицата София е 220 км, до втория по големина град в България Пловдив – 127 км, до морската столица Варна – 274 км. Габрово отстои на 46 км от Велико Търново. Най-близкото морско пристанище – Бургас, е на 234 км, а най-близкото речно пристанище – Свищов, се намира на 130 км.

Габрово е разположен върху площ от 233,817 кв. км.

Градът е известен като световна столица на ХУМОРА И САТИРАТА. Тук се намира единственият по рода си в целия свят Музей на хумора и сатирата. Габрово е член на Фондацията на европейските карнавални градове. В България е известен с шегите – той е единственият град, в който има паметник в реката, космос на земята, кораб в гората и дърво на пътя.

ОБЛАСТ ГАБРОВО се намира в северната централна част на Стара планина и на Република България. Областта граничи на юг със Старозагорска област, на североизток – с Област Велико Търново, и на северозапад – с Ловешка област. Областите Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Разград формират Северния централен район. Област Габрово е разположена върху площ от 2023 кв. км. Това е най-малката по площ област в България и заема само 1,8 % от територията й. В пределите й влизат 356 населени места /от които 5 градове и 351 села/, разпределени в четири общини – Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна.

РЕЛЕФЪТ на областта е разнообразен - планински и полупланински. Областта обхваща средните части на Стара планина и Предбалкана, долините на реките Янтра, Росица, Видима и Дряновска, както и няколко котловини, плата и възвишения около Габрово и Севлиево. На север се намират Севлиевската и Габровската височини, платото Стражата и Севлиевската котловина. На юг са разположени северните склонове на Калоферска, Шипченска и Тревненска планина, които са част от Стара планина. Районът се намира на сравнително голяма средна надморска височина – 392 м. Най-високият планински връх е Росоватец или Караборун, висок 1970 м.

КЛИМАТЪТ в региона е умерено-континентален. Характеризира се със студена зима и сравнително топло лято. Средните годишни температури са около 10 градуса. Районът се характеризира с висока годишна продължителност на слънчевото греене. Духат северни и северозападни ветрове. Валежите са с подчертано континентален характер. Средно годишно падат около 900 литра на кв. м. По високите планински части снежната покривка се задържа около 120 дни. Климатът е изключително благоприятен за човешкия организъм и неговото възстановяване. Много популярни са климатолечебните планински курорти Дряново, Трявна, Плачковци, Царева ливада и Люляците, които имат добро въздействие върху заболявания на дихателната система, сърдечно-съдовата система и опорно-двигателния апарат.

Габровска област разполага с добри в количествено и качествено отношение ВОДОИЗТОЧНИЦИ. През територията на областта протичат реките Янтра, Росица, Видима, Синкевица, Дряновска и др. Основният източник на питейна вода за областния град – Габрово, е язовирът “Христо Смирненски”, който се намира югозападно от града.

В областта има голямо разнообразие от растителни видове. Горите са предимно широколистни. Тук са много от защитените растения и застрашените от изчезване видове животни в страната. За да се опази това разнообразие, на територията на Габровска област са обособени Национален парк “Централен Балкан”, Природен парк “Българка” и резерват “Пеещи скали”.

НАСЕЛЕНИЕ И РЕЛИГИЯ

Населението на Област Габрово по данни от 2009 г. е 160 000 души.

Град Габрово е с население 80 000 жители.

По данни от 2001 г. българската етническа група има надмощия в областта – 91,24 %. Българските турци съставляват 6,31 % от населението. Има незначителен процент роми, власи, руснаци.

Естественият прираст на населението е отрицателен – минус 7,8 % по данни от 2009 г.

Преобладаващата част от населението изповядва източноправославното християнство – 91,12 %. Сред жителите на областта има мюсюлмани – 6,15 %, а също и римокатолически християни /0,30 %/ и протестанти /0,19 %/.

В гр. Габрово съществуват следните квартали: Център, Шиваров мост, Палаузово, Етъра, Нова махала, Ябълка, Чарково, Дядо Дянко, Хаджицонев мост, Борово, Шенини, сирмани, Велчевци, Гачевци, Трънето, Младост, Русевци, Трендафил 1 и 2, Лъката, Гарата, Колелото, Войново.

В землището на град Габрово се намират и 19 села, които нямат собствени землища.

История

Съществува легенда, че Габрово е основан преди около 250 години от Рачо Ковача, странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво, откъдето идва и името на града.

Много е вероятно първите заселвания да са били преди около 600-700 години в подножието на хълма “Петкова нива”, около извора “Топлика”. Един от първите документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. От документа става ясно, че Габрово е съществувало при падането на България под турско робство и доста преди това.

Габрово възниква през средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. След като Търново станало столица на Втората българска държава през 12 в., нараснала значимостта на пътя през Шипченския проход. Така било създадено село, в което умели във военното дело хора поели охраната на пътя. Първото известно име на селището е Габрува от 1477 г. Местното население устроило живота си като неразделна част от българската държава, изградило църква, манастирска обител. Населението на селището имало привилегията да плаща по-малко данъци, да запазва собствеността си върху земите и върху произведената продукция.

Завоюването на държавата от османските турци не променило коренно поминъка на населението и почти не се отразило върху религиозната му принадлежност към православието, върху бита и нравите му. В годините на турското робство Габрово е голям занаятчийски и търговски център. Развиват се и производства, свързани с обслужването на проходите през Балкана – ковачество, оръжейничество. В края на 17 в. селището имало 3000 жители. През 19 в. тук се практикуват 26 занаята – ковачество, ножарство, чакръкчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и др. Първата текстилна фабрика е създадена през 1882 г. от Иван Калпазанов и Васил Карагьозов. Славата на габровските изделия се носи из цялата Османска империя, а и извън нея.
През епохата на Възраждането се поставя началото на Тревненската художествена школа. Майстори-строители, резбари и зографи се прославят далеч извън границите на тогавашната Османска империя. Иконописци, художници и резбари от Трявна са автори на прекрасни произведения на изкуството. Дряново е роден град на прочутия български строител Николай Фичев, известен като Колю Фичето.

Габрово е обявено за град през 1860 г.

По идея на Васил Априлов със събрани средства от габровци през 1835 г. в града отворило врати първото новобългарско светско училище, което се превърнало в модел за образование по българските земи. През 1872 г. то прерастнало в средно училище, а от 1889 г. – в Априловска гимназия, наречена така в чест на основателя си Васил Априлов, виден възрожденски деятел. Построени били красиви възрожденски къщи, църкви, мостове, чешми, часовникова кула /1835 г./.

Жителите на града участват активно във въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г., в Търновското въстание през 1862 г., в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа /1868 г./, на Христо Ботев /1876 г./, на Цанко Дюстабанов /1876 г., изцяло формирана в Габрово/. Тук през 1868 г. Апостолът на свободата Васил Левски създава революционен комитет.

В годините на Руско-турската освободителна война Габрово бил един от десетината български градове с най-голям принос за победата. Местните жители участвали в опълченските дружини, в охранителни чети, дали работници за прокарване на пътища и за строеж на военни съоръжения, приели в домовете си бежанци, организирали болници и лагер за пленените турски войници.

След Освобождението габровската интелигенция излъчила народни представители, първия министър-председател на новосъздадената държава /Тодор Бурмов/, министър на образованието и на войната.

Габрово се развива като най-крупният текстилен център на България. Тук било положено началото на българската индустрия с фабриките на Иван Калпазанов и неговите наследници. Иван Беров въвел електричеството в производствената дейност. Тук развил предприемаческия си талант Пенчо Семов, наречен “българския Рокфелер”. През 1917 г. Габрово имало 9500 жители. В града работели 8 банки, 23 фабрики за платове и прежди, 10 кожарски предприятия, 5 плетачни, 5 обувни и много други по-дребни работилници. През довоенната 1939 г. в Габрово има 7 електроцентрали и 108 големи предприятия, в които работят около 10 000 работници. В периода 1905-1978 г. Габрово бил най-индустриализираният град в България. Заради концентрирането на индустриална мощ градът бил назоваван “българския Манчестър”.

Много габровци участвали в Съединението на България и във войните за освобождението на българските земи в Одринска Тракия и Македония.

Габрово е дало на България 10 министри, 11 генерали и 25 крупни индустриалци, писатели, поети и учени.

Икономика

В миналото производството е било съсредоточено основно в текстилната и стоманената промишленост.

Сега в града ПРОМИШЛЕНОСТТА се развива главно в три направления: добивна промишленост, преработваща промишленост и снабдяване с електроенергия, газ и вода. Леката промишленост е представена от производството на памучен и вълнен текстил и трикотаж, от шивашката индустрия, производството на обувки, на кожени изделия, производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия - хлебната индустрия, млекопроизводството. От тежката промишленост са застъпени машиностроенето, производството на пластмасови изделия, на ножове и домакински прибори, мебелната промишленост. Добре се развива СТРОИТЕЛСТВОТО.

ТЪРГОВИЯТА просперира. В града са открити клонове на всички големи търговски вериги за техника и хранителни стоки.
Безработицата в града е традиционно ниска. През 2009 г. безработните в Габрово са 5,75 %, което нарежда града в челните места по трудова заетост в страната.

Габровска област не е интензивен земеделски район, тъй като в региона липсват значителни плодородни обработваеми площи. В областта се обработват 67 % от земеделската земя. В сферата на СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО приоритетно е животновъдството.
Габровска област е привлекателно място за ТУРИЗЪМ. Условия за развитието му се създават от близостта на Габрово до Стара планина, чистия планински въздух, паметниците на културата, историко-етнографските резервати и комплекси, богатата флора и фауна. Габрово и районът са едни от най-чистите екологично в България. Голям туристически потенциал за Габровска област са природните забележителности. От изключително значение за развитието на туризма са двете защитени територии Национален парк “Централен Балкан” и Природен парк “Българка”. В региона са обособени няколко ловни резервата, което дава възможност за развитието на ловния туризъм.

Централното местоположение на Габрово го определя като оживен ТРАНСПОРТЕН ВЪЗЕЛ. Габрово е свързан с железопътния транспорт в България чрез линията Габрово – Царева ливада. Градът си комуникира чрез удобни пътища с околните общини и с главните градове на Северна и Южна България. Реводни автобусни линии има за София, Велико Търново, Горна Оряховица, Казанлък, Троян, Трявна, Севлиево, Априлци, Шипченски проход.

Образование

Най-известното средно училище в Габрово е Националната Априловска гимназия. Това е първото светско училище в България, открито през 1835 г. с дарения на родолюбиви габровци – Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. От 1872 г. училището прераства в Първата пълна гимназия в българските земи. От 1889 г. тя приема името на Васил Априлов – Априловска гимназия. През 1988 г. е утвърден нов статут на гимназията и тя се превръща в средно училище с хуманитарен профил с национален прием на ученици. От 1992 г. става държавно училище – Национална Априловска гимназия, с четири профила – по български език и литература; по история, археология и етнография; по философия, социология и право; по култура, изкуствознание и естетика. От 1991 г. е асоциирано училище към ЮНЕСКО.

В града действат Природо-математическа гимназия “Акад. Ив. Гюзелев”, Професионална търговска гимназия “Д-р Василиади”, Професионална гимназия по туризъм, Професионална гимназия по текстил и моден дизайн, Професионална гимназия по строителство.

Габрово разполага с едно висше училище – Технически университет, което включва три факултета с 24 катедри.

Култура

В Габрово има няколко театри: ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР “РАЧО СТОЯНОВ”, ДЪРЖАВЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР “РАН БОСИЛЕК”, ТЕАТЪР НА ПАНТОМИМАТА, ЛЕТЕН ТЕАТЪР, МЛАДЕЖКО ТЕАТРАЛНО СТУДИО “ГАРГАРА”, ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН САТИРИЧНО-ВАРИЕТЕТЕН ТЕАТЪР /единствен в страната/.

Няколко са и ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ГАЛЕРИИ в града, от които най-известната е “Христо Цокев”.

Културният облик на града се очертава от множество музикални и фолклорни ансамбли на високо професионално ниво, в това число Габровски камерен оркестър, Оркестър – Габрово, Представителен духов оркестър, Габровски хор на запасните офицери “Емануил Манолов”, Хор “Старопланинско ехо”, Дамски хор за академично пеене, Смесен хор “Априлов-Палаузов”, Танцовите ансамбли “Габровче”, “Сивек”, Суинг бенд “Габрово” и др.

Уникални експозиции предлагат РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ, устроен в Дечковата къща, НАЦИОНАЛНИЯТ МУЗЕЙ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, разположен в сградата на Априловската гимназия, ДОМЪТ НА ХУМОРА И САТИРАТА /единствен в света; на площ от 8000 кв. м в 10 зали са изложени произведения на изкуството с хумористичен характер на творци от 153 страни/, МУЗЕЯТ “ПОЩЕНСКИТЕ СЪОБЩЕНИЯ В ГАБРОВО”, ХЛЕБНАТА КЪЩА “СВЕТИ ХРИСТОФОР”, КЪЩАТА МУЗЕЙ НА МИТКО ПАЛАУЗОВ.

РЕДОВНИ КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ

Редица чествания в Габрово са свързани с хумора: 1 април – Ден на хумора и сатирата и рожден ден на Планета Габрово; Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата – третата събота на май през година; Национална среща наддумване “Благолаж” – третата неделя на май всяка нечетна година; Международен фестивал на комедийния спектакъл – май, всяка нечетна година; Детски мини карнавал – през май; Смешен филм фест – Габрово.

Провежда се Пленер по живопис в с. Боженци. Оркестър Габрово е домакин и организатор на Международен Диксиленд парад, който се провежда ежегодно през втората десетдневка на май. В началото на септември е Международният панаир на народните занаяти. Пак през септември са Септемврийските дни на културата. Дните на камерната музика се провеждат през май и септември, а Празникът на духовната музика – всяка година на 14 октомври.

Забележителности

Най-отличителната забележителност на Габрово безспорно е уникалният АРХИТЕКТУРНО-ЕТНОГРАФСКИ КОМПЛЕКС ЕТЪРА, който се намира в едноименния квартал на града, в северните склонове на Стара планина, на 8 километра южно от центъра, по двата бряга на р. Сивек, приток на Янтра. Открит през 1964 г., той е първият по рода си музей на открито в България. На площ от около 70 дка е представено най-забележителното от бита и занаятите на българите. “Етъра” е открит музей, представящ автентичния живот в занаятчийското селище от епохата на Възраждането – втората половина на 18 в. и 19 в. Духът на българското Възраждане успешно се пресъздава от тесните калдъръмени улици, каменните чешми, къщите сэ механи, часовниковата кула. Център на музейната експозиция са занаятите и домашното производство на габровци. В занаятчийските работилници са представени на живо над 25 занаята. В “Етъра” се намира единствената в България и една от най-богатите сред европейските музеи на открито сбирка на народна техника, използваща вода. Това е причината водното колело да се превърне в емблема на “Етъра”. В чаршията са изложени 16 образци на балканската архитектура, разкриващи таланта на възрожденските строители. През 1971 г. музеят е обявен за паметник на културата. В архитектурно-етнографския комплекс се организират традиционните народни празници – Цветница, Гергьовден, Еньовден. Тук всяка година през септември се провежда и Панаир на народните занаяти.
МУЗЕЯТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, създаден през 1973 г., се помещава в източната част на историческата сграда на Априловската гимназия, построена през 1873 г. Пред сградата на гимназията се намира паметникът, а в двора – гробът на видния български възрожденски просветен деец Васил Априлов. Експонатите в музея показват развитието на българското образование от епохата на Възраждането до наши дни.
ДОМЪТ НА ХУМОРА И САТИРАТА /създаден през 1972 г./ е уникален и единствен в света. 51 600 хумористични творби от всички жанрове на автори от 153 страни са изложени в 10 зали на площ от 8000 кв. м. Под девиза “Светът е оцелял, защото се е смял” Домът развива многостранна дейност: всяка нечетна година в Габрово като част от Майските празници се провежда Международното биенале на хумора и сатирата /от 1973 г./; Домът на хумора и сатирата е и организатор на Националната среща-наддумване “Благолаж” /от 1985 г./. Непосредствено до Дома е Паркът на смеха, където се намират скулптурите на Хитър Петър, Чарли Чаплин, Дон Кихот и Санчо Панса, чийто автор е почетният гражданин на Габрово проф. Георги Чапкънов.
ГРАДСКИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ, устроен в Дечковата къща, запознава чрез своята експозиция с историческото развитие на Габрово и региона и най-вече с участието на габровци в национално-освободителните борби.
ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ЦЪРКВА “СВЕТА БОГОРОДИЦА” е построена през 1865 г. с дарения на търговци и занаятчии от Габрово. Сега тя е национален паметник на културата.
За епохата на Възраждането напомнят и няколко други забележителности: АПРИЛОВАТА ЧЕШМА, изградена през 1762 г., БАЕВИЯТ МОСТ /завършен през 1855 г., дело на Колю Фичето, един от шедьоврите на българската архитектура, обявен за паметник на културата/, ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА на площад “Възраждане”, МОСТЪТ “ИГОТО”, на който има четири статуи, една от тях на основателя на града Рачо Ковача. В Габрово има още няколко впечатляващи мостове – Мостът зад театъра, Мостът на занаятите.
В Габрово има ПЛАНЕТАРИУМ и ЗООЛОГИЧЕСКА ГРАДИНА, които се намират в местността “Градище”.

Околности

АРХИТЕКТУРНО-ЕТНОГРАФСКИЯТ РЕЗЕРВАТ С. БОЖЕНЦИ съхранява ценни паметници от епохата на Възраждането. Селото е разположено в планинските склонове на Централна Стара планина на 16 км източно от град Габрово, на двата бряга на река Божанка. Според легендата селото е основано през 1393 г. от болярката Божана, която заедно с деветте си сина намерила убежище от турците в Балкана. Тесните калдъръмени улички, високите каменни огради, малките дюкянчета, каменните чешми и мостове възпроизвеждат атмосферата на Българското възраждане.

Исторически паметник е ШИПЧЕНСКИЯТ ПРОХОД, който има особена роля в миналото на България. Проходът минава край връх Шипка, на 22 км южно от Габрово. Използван е още в древността като пътна връзка между Северна и Южна България. На 12 км източно от прохода се намира ИСТОРИЧЕСКИЯТ ВРЪХ “БУЗЛУДЖА”.

В гр. ДРЯНОВО има няколко забележителности:
- ЦЪРКВАТА “СВЕТИ НИКОЛА” е паметник на културата с национално значение. Строежът й е започнат през 1835 г. от майстор Иван Давдата, но е довършен от Колю Фичето, след което той е бил признат за майстор-строител;
- от Колю Фичето са построени КАЛДЪРЪМЕНИЯ МОСТ НАД Р. ДРЯНОВСКА, ИКОНОМОВАТА КЪЩА;
- ЛАФЧИЕВАТА КЪЩА е построена през 1840 г. изцяло от дървен материал. В нея са изложени експонати, представящи живота на богато дряновско семейство.

Прочутият ДРЯНОВСКИ МАНАСТИР, който пази следите от борбите на българския народ срещу турското робство, се намира на 13 км северно от Дряново в малка планинска долина. Основан е през Втората българска държава – началото на 12 в. Манастирът е бил крепост и убежище на българските будители и революционери. Близо до манастира е ПЕЩЕРАТА “БАЧО КИРО”, в която има останки от палеолитната култура и впечатляващи природни образувания. Това е първата благоустроена пещера в България. Представлява сложен 4-етажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с дължина 3600 м.

В град ТРЯВНА има 140 паметници на културата, музеи и експозиции. Старата част на града е обявена за архитектурен резерват. Тук се намира единственият съхранен възрожденски архитектурен ансамбъл – площад, часовникова кула, гърбавият мост, църквата “Св. Архангел Михаил”. Архитектурен паметник с национално значение е ДАСКАЛОВАТА КЪЩА от 1804 г., която е единственият в страната специализиран музей на резбарското изкуство. Тук се намира КЪЩАТА МУЗЕЙ “ПЕТКО И ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВИ”, в която е роден и израснал поетът Пенчо Славейков, а също и КЪЩАТА МУЗЕЙ “АНГЕЛ КЪНЧЕВ”. МУЗЕЯТ “ТРЕВНЕНСКА ИКОНОПИСНА ШКОЛА” представя над 160 икони на стари майстори. В Трявна е и единственият на Балканите “МУЗЕЙ НА АЗИАТСКОТО И АФРИКАНСКОТО ИЗКУСТВО”, в който са експонирани култови предмети от 2 до 19 в.

В близост до гр. СЕВЛИЕВО са открити останките на СРЕДНОВЕКОВНИЯ ГРАД-КРЕПОСТ ХОТАЛИЧ. Счита се, че крепостта е играла стратегическа роля на пътя от Търновград към Дунав. Запазили са се крепостните стени, останки от жилищни сгради, работилници и църкви.

В Севлиево се намира единствената в страната запазена и реставрирана голяма РАБОТИЛНИЦА ЗА ОБРАБОТКА НА КОЖИ – ТАБАХАНА, построена през 1873 г. и използвана до 1948 г.

Също в Севлиево е КЪЩАТА МУЗЕЙ “Д-Р АТАНАС МОСКОВ”, в която 50 години живее и твори почетният председател на Българската социалдемократическа партия.

Южно от Севлиево се намира БАТОШЕВСКИЯТ МАНАСТИР “УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА”. През годините на турското робство манастирът е важно просветно средище. В него са учили Бачо Киро и Матей Преображенски. Дърворезбите в манастира са дело на новоселски майстори, а иконите – на големия възрожденски художник Станислав Доспевски. Манастирът е реставриран и в момента е действащ.

На около 9 км от Габрово се намира друг обект с културно-историческа стойност – СОКОЛСКИЯТ МАНАСТИР. Построен е на висока отвесна стена в долината на река Янтра през 1833 г. Църквата, съградена през 1834 г. от пещерския майстор Константин, е украсена със стенописи, рисувани през 19 в. В двора майстор Колю Фичето е построил уникална осемстенна чешма. Манастирът притежава леглова база и може да даде подслон на 50 туристи.

ЛЮЛЯЦИТЕ е красива планинска местност, разположена на 15 км от Габрово, на 840 м надморска височина. Чистата природна среда дава възможност за лечение на белодробни и алергенни заболявания, на хипертония, ендокринни и неврологични заболявания. Има благоприятни условия за развитие на балнеоложкия туризъм.

В МЕСТНОСТТА “ГРАДИЩЕ”, която се намира на 3 км от Габрово, са открити останки от средновековна крепостна стена. Развалините са от огромен комплекс, построен през 4-5 в., за да охранява подстъпите към Шипченския проход.

НАЦИОНАЛНИЯТ ПАРК “ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН” заема трето място по големина сред защитените територии в страната. Той е разположен върху площ от над 70 000 хектара.

ПРИРОДНИЯТ ПАРК “БЪЛГАРКА” се разпростира върху територията на общините Габрово и Трявна, на сравнително голяма надморска височина – 940 м. Горите съставляват 80 % от площта му, като основният дървесен вид е букът.

В Габровска област се намира географският център на България – СКИ КУРОРТЪТ УЗАНА. Той се намира на 1120 м надморска височина, а това заедно с наличието на добра инфраструктура, влекове и хотели, създава условия за развитието на зимните спортове, на ски туризма и алпинизма.

Здравеопазване

В Габрово функционира болницата “Д-р Тота Венкова”, няколко медицински центрове, две поликлиники, Стоматологичен център “Свети Иван Рилски”.

Спорт

Габрово притежава добра спортна база. В града са Спортната зала “Орловец” и стадионите “Христо Ботев”, “Васил Априлов” и “Христо Смирненски”, три тенис корта и три закрити басейна.

В града са развити футболът /футболният клуб “Янтра” е основан през 1919 г./, хандбалът /клуб “Бъки”/, приложната стрелба /клуб “Алфа Метал”/, волейболът, ръгбито.

Имот на деня

тристаен софия център
Тип на имота: тристаен
Град: София
Квартал: ЦЕНТЪР
Площ: 80 кв. м.
Цена: 128000 EUR

Уникални за последните 24 часа: 10

  • Currently 4.00/5

Оценка: 4.0/5 (2 гласа)



Случаен имот

Тип на имота: къща/вила

къща-вила софия кръстова-вада Град: София
Квартал: Кръстова Вада 4
Площ: 300 кв. м.
Цена: 400000 EUR