ВИП имоти

Тип на имота: двустаен

двустаен софия овча-купел-2 48871 Град: София
Квартал: ОВЧА КУПЕЛ 2
Площ: 60 кв. м.
Цена: 400 BGN
Посещения:

Тип на имота: тристаен

тристаен софия витоша 43657 Град: София
Квартал: ВИТОША
Площ: 110 кв. м.
Цена: 155000 EUR
Посещения:

Тип на имота: тристаен

тристаен софия витоша 43657 Град: София
Квартал: ВИТОША
Площ: 110 кв. м.
Цена: 155000 EUR
Посещения:

Тип на имота: къща/вила

къща-вила софия горна-баня 41071 Град: София
Квартал: ГОРНА БАНЯ
Площ: 500 кв. м.
Цена: 220000 EUR
Посещения:

Добрич

Град Добрич е вторият по големина икономически център в Североизточна България, един от десетте най-големи градове на България. Той е икономически и културен център на житницата на България, Златна Добруджа.

Градът е разположен в централната част на Дунавската равнина върху Добруджанското плато, по двата бряга на малката Добричка река /Канлъдере/, на 220 м надморска височина, върху площ от 109 кв. км.

Добрич се намира на 480 км североизточно от София, на 92 км югоизточно от Силистра, на 51 км северозападно от Варна и на 37 км югозападно от граничния пункт с Румъния, Йовково.

Добрич е административен център на Област Добрич, както и център и единствено населено място в Община Добрич.

Районът е част от Дунавската хълмиста равнина, която се характеризира с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове.

КЛИМАТ

Територията на община Добрич попада в умереноконтиненталната климатична област. Средната годишна температура е 10,2 градуса. Абсолютният температурен минимум е отбелязан през януари – минус 22,7 градуса, а максимумът – през август и септември – 39,1 градуса.

Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до два месеца и половина.

Пролетта е сравнително хладна, есента е топла поради влиянието на Черно море. Районът се характеризира като ветровит с нисък процент тихо време – около 20 % средногодишно. Ветровете са предимно от северозапад, с високи скорости през зимата и ниски през лятото.

НАСЕЛЕНИЕ И РЕЛИГИИ

Населението на Добрич е около 103 000 жители /по данни от 2009 г./. Градът се нарежда на девето място по брой на населението в страната.

Близо 86 % от жителите изповядват източноправославната религия. Останалите християни принадлежат основно към протестантската общност. В града живеят и български турци и ромско население, които изповядват исляма. Те представляват около 10 % от населението на Добрич.

Кварталите на Добрич са: “Балик”, “Добротица”, “Дружба” 1, 2, 3 и 4, “Югоизток”, “Изгрев”, “Христо Ботев”, “Иглика”, “Строител” и “Рилци”.

История

Районът на Добрич е бил заселен още през античността. Намерени са останки от римско селище, датиращи от 4 в. пр. н. е. Селището е просъществувало до 4 в. след Христа. През ранното средновековие тук съществува за кратко време неукрепено старобългарско селище. През 11 в. постоянни нашествия на печенеги и други номадски племена задълго обезлюдяват Добруджа и животът в областта замира за целия период на Второто българско царство.

Сегашният град възниква през 16 в. по време на османското владичество като кръстопътно селище под името Хаджиоглу Пазарджик. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу, чието име градът носи до 1882 г., когато е преименуван на Добрич – по името на добруджанския болярин Добротица. Според историческите извори градът е създаден като малко село с 14 домакинства. Само след четвърт век в документите селото присъства вече като град, а след още половин столетие – и като център на обширна кааза /околия/.


През 17-19 в. Добрич се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти – живо, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал.


До 18 век населението на града е предимно турско, но в началото на 19 век, след руско-турските войни, в него се заселват много български преселници от Одринско, Котленско и Търговишко. В този период населението на града достига 12 000 жители.


Рразположен на важен стратегически път, свързващ Османската империя с отвъддунавските земи, Добрич просперира и се превръща в оживен търговски център. През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, където се търгуват стоки от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук – “Свети Георги”, е построена през 1843 г., към нея през 1844 г. е открито българско килийно училище. През 1866 г. е построена градска болница. След 1869 г. се изгражда градски парк, започва работа пощенска станция, градът се благоустроява.


Добрич е освободен от османско робство на 27 януари 1878 г. от части на Долнодунавския руски отряд. През 1882 г. по настояване на своите граждани е преименуван на името на българския владетел Добротица, който през 14 в. управлява Добруджанското деспотство. След Освобождението тласък на града дава прокарването на железопътната линия Разделна-Добрич-Кардам през 1911 г. и удължаването й до румънския град Меджидия.


В началото на 20 век градът на два пъти преминава в границите на Румъния. По време на румънското владичество /1913-1916 и 1919-1940 г./ той е един от центровете на национално-освободителните борби на добруджанци. Неслучайно, по време на Първата световна война, в дните между 5 и 7 септември 1916 г., тук се водят тридневните кръвопролитни сражения за отбраната на града, известни в българската история като Добричката епопея.


С подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г. Южна Добруджа се връща на България. На 25 септември българските войски влизат в града и затова този ден е обявен за официален празник на Добрич.


Няколко десетилетия след Втората световна война градът носи името на маршал Толбухин. През 1990 г. е възстановено старото му име Добрич.


През най-новото време градът запазва значението си на административен, стопански и културен център на Южна Добруджа.

Икономика

Добрич е съвременен промишлено-аграрен и транспортен център на Добруджанския край, който разполага с добре оформен промишлен комплекс. Структуроопределящи отрасли на икономиката са хранително-вкусовата промишленост, леката промишленост и машиностроенето.

Хранително-вкусовата промишленост дава над 50 % от обема на градската промишленост и включва производство на млечни произведения, олио, маргарин, колбаси, макаронени изделия, продукти от птиче месо, брашно, хляб и сладкарски изделия, фуражи, вина и спиртни напитки, безалкохолни напитки.


Леката промишленост е представена от мъжка и дамска конфекция, производство на кожени облекла, на обувки, мебели, платове и жакардови изделия.


Машиностроенето включва производство на акумулатори, полуремаркета и контейнери, на радиатори, на филтри за леки и тежкотоварни автомобили, производство на селскостопански машини, производство на пластмасови изделия.


Добрич е център на голям селскостопански регион. Област Добрич е най-голямата селскостопанска област на България. Градът и районът около него често се нарича Житницата на България. Това е свързано с плодородните земи в този край, които раждат най-много пшеница в страната. Богатата селскостопанска област осигурява ценни суровини.


За развитието на града допринася и близостта му до големите руски пазари, и лесният достъп до най-луксозните български летни курорти.


Добрич има много добре развита търговска мрежа, представена от магазини, заведения за хранене и развлечения, ателиета за услуги и стокови тържища. В града работят магазини на веригите Кауфланд, Бриколаж, Технополис, Техномаркет Европа, Билла.

Транспорт

Добрич е свързан с шосейна мрежа с всички населени места в региона и с останалите части на България. Шосейни пътища има към Черноморското крайбрежие, Румъния, Полша, Украйна и Русия.

Железопътен транспорт свързва Добрич със столицата, крайбрежието и европейските страни.


В града има два вида градски транспорт – автобусен и тролейбусен, които пътуват по 22 линии.

Образование

В Добрич има 30 училища и гимназии, между които 6 среднообразователни, 3 гимназии и 8 професионални училища.

Тук се намира Добруджанският технологичен колеж към Варненския Технически университет, Педагогическият колеж към Шуменския университет “Константин Преславски” и Висшето училище Международен колеж.

Култура

Добрич има богати културни традиции.

В града функционират ДРАМАТИЧНИЯТ ТЕАТЪР “ЙОРДАН ЙОВКОВ”, ДЪРЖАВНИЯТ КУКЛЕН ТЕАТЪР “ДОРА ГАБЕ”, РЕГИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА “ДОРА ГАБЕ” и ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ, която съхранява над 3000 произведения на изкуството.


В Добрич има Ансамбъл за народни песни и танци “Добруджа”, Детски хор “Маестро Захари Медникаров”, хор “Добруджански звуци” и Дамска формация “Мистика”.


РЕДОВНИ СЪБИТИЯ


Ежегодно има различни изяви на Добричкия панаир:

- Изложение на семена и посадъчен материал – провежда се от края на януари до началото на февруари;
- Добрички есенен панаир – от края на август до началото на септември;
- Пчеларски панаир “Пчеломания” – през февруари.

Забележителности

ИСТОРИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ в Добрич разполага с над 163 000 музейни експоната. Създаден е през 1953 г. като научен и културно-просветен институт. Съхранява културно-историческото наследство на Добруджа. Организира и провежда международни, национални и регионални научни форуми. От 1968 г. към музея се комплектува фонд “Йордан Йовков”, който през 1980 г. се трансформира в самостоятелен музей.

ЕТНОГРАФСКАТА КЪЩА-МУЗЕЙ е една от най-интересните възрожденски сгради, запазени в Добрич. Построена е през 1860-1861 г. и е реставрирана през 1970 г. В музея е подредена експозиция “Добруджански народен бит и старинни български накити”. Етнографската къща съхранява колекции от красиви добруджански тъкани, оригинални носии и накити, които са шедьоври на народното творчество. Музеят е обявен за архитектурен паметник на културата.


В Художествената галерия се помещава експозиция “ИКОНИ ОТ ДОБРУДЖА”. Тя съхранява реликви, част от националното богатство, които са свидетелство за дарбата на българските зографи.


ХРАМЪТ “СВЕТИ ГЕОРГИ” е построен през 1843 г. По време на Кримската война /1853-1856 г./ е опожарен, а през 1868 г. – възстановен. Притежава богато изографисан и сложно изработен иконостас. Много от иконите са рисувани от дебърския иконописец Козма Блажетов.


АРХИТЕКТУРНО-ЕТНОГРАФСКИЯТ МУЗЕЙ НА ОТКРИТО “СТАРИЯ ДОБРИЧ” представя архитектурата, бита и историята на Добрич от края на 19 и началото на 20 в. Открит е през 1979 г. С този музей се преследва съхраняването и развитието на традиционните добруджански занаяти, бит и култура. На територията на комплекса действат геврекчийница, бозаджийница, кафене и може да се проследи производствения процес на традиционни български занаяти – терзийство, плетачество, дървостругарство, златарство и др. Гостите на комплекса имат възможност да участват в направата на керамични изделия. Възстановена е и старата часовникова кула, строена през 18 в., станала символ на града.


ДОМЪТ-ПАМЕТНИК “ЙОРДАН ЙОВКОВ” и КЪЩАТА-МУЗЕЙ “ЙОРДАН ЙОВКОВ” са посветени на класика на българската литература Йордан Йовков, един от големите писатели хуманисти, майстор на късия разказ. Негови творби са включени в много световни антологии и са преведени на 40 езика.


Други забележителности на града са КЪЩАТА-МУЗЕЙ “АДРИАНА БУДЕВСКА”, ГРАДСКИЯТ ПАРК, който е създаден преди повече от 130 години и е паметник на културата от 1999 г., МУЗЕЯТ “ПРИРОДАТА НА ДОБРУДЖА”, който функционира от 2005 г. в Градския парк, ЦЕНТЪРЪТ ЗА ЗАЩИТА НА ПРИРОДАТА И ЖИВОТНИТЕ – зоопарк, създаден по българо-швейцарски проект, с обща площ 160 дка, с богата 30-годишна дървесна и храстова растителност, с над 100 вида животни, включително и редки и застрашени от изчезване видове.

Здравеопазване

МБАЛ Добрич е основана през 1866 г. Сега съществуващата сграда, която има 18 151 кв. м застроена площ, е построена през 1911 г. Това е най-голямото болнично заведение в Област Добрич и предоставя здравни услуги на населението от 8 общини.

Имот на деня

промишлена-земя габрово болта
Тип на имота: промишлена земя
Град: Габрово
Квартал: БОЛТА
Площ: 2000 кв. м.
Цена: 28000 EUR

Уникални за последните 24 часа: 8

  • Currently 2.33/5

Оценка: 2.3/5 (24 гласа)



Случаен имот

Тип на имота: мезонет

мезонет софия овча-купел Град: София
Квартал: ОВЧА КУПЕЛ 4
Площ: 179 кв. м.
Цена: 118000 EUR