ВИП имоти
Тип на имота: къща/вила
Град: Смолян
Квартал: СТАР ЦЕНТЪР
Площ: 135 кв. м.
Цена: 55000 EUR
Посещения:
Тип на имота: тристаен
Град: София
Квартал: ХАДЖИ ДИМИТЪР
Площ: 78 кв. м.
Цена: 270 EUR
Посещения:
Тип на имота: тристаен
Град: София
Квартал: ХАДЖИ ДИМИТЪР
Площ: 78 кв. м.
Цена: 270 EUR
Посещения:
Тип на имота: офис
Град: София
Квартал: ЦЕНТЪР
Площ: 78 кв. м.
Цена: 115000 EUR
Посещения:
Тип на имота: офис
Град: София
Квартал: ЦЕНТЪР
Площ: 78 кв. м.
Цена: 115000 EUR
Посещения:
Тип на имота: двустаен
Град: София
Квартал: ЦЕНТЪР
Площ: 78 кв. м.
Цена: 115000 EUR
Посещения:
Тип на имота: двустаен
Град: София
Квартал: ЦЕНТЪР
Площ: 78 кв. м.
Цена: 115000 EUR
Посещения:
Тип на имота: офис
Град: София
Квартал: ЛОЗЕНЕЦ
Площ: 120 кв. м.
Цена: 100000 EUR
Посещения:
Кюстендил
Кюстендил се намира в Югозападна България, в плодородната Кюстендилска котловина, в близост до границата с Република Македония и с Република Сърбия. Разположен е на 525 м надморска височина, в подножието на планината Осогово, по двата бряга на река Банщица, десен приток на река Струма.
Градът отстои на 86 км югозападно от столицата София, на 70 км северозападно от Благоевград, на 22 км от границата с Македония и на около 30 км от границата със Сърбия.
Населението на Кюстендил е малко над 51 000 души. Регионът е сравнително чист етнически. Основна религия е християнството. В района се намират много църкви и манастири с национално и международно значение.
Кюстендил е административен център на област, в която влизат общините Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Бобошево, Невестино и Трекляно. Заедно с останалите 71 населени места обхваща територия от 964 кв. км.
Градът и околностите му са известни като “овощната градина на България”. Той е балнеоложки и туристически център с национално и международно значение.
Градът притежава уникален природен потенциал – разнообразен релеф /от прланините най-известна е Осоговската планина/; река Струма – една от най-големите български реки, вливаща се в Бяло море; наличието на множество топли минерални извори с лечебни свойства; иглолистни и широколистни гори.
КЛИМАТ
Климатът е преходно континентален със средиземноморско влияние. Средната годишна температура е 11 градуса по Целзий. Лятото е продължително и топло, температурата понякога достига 35-37 градуса по Целзий, зимата е мека и къса, пролетта настъпва рано, есента е топла и се задържа до края на ноември. Валежите са умерени – средно за годината 624 мм, а снежната покривка се задържа само около 42 дни, а слънцето грее в продължение на около 2200 часа годишно. През зимата и пролетта понякога в града духа топлият вятър фьон, който води до рязко затопляне.
Благоприятният климат в съчетание с плодородната почва създават условия за развитието на овощарството /с традиции, датиращи от далечното минало/.
Градът отстои на 86 км югозападно от столицата София, на 70 км северозападно от Благоевград, на 22 км от границата с Македония и на около 30 км от границата със Сърбия.
Населението на Кюстендил е малко над 51 000 души. Регионът е сравнително чист етнически. Основна религия е християнството. В района се намират много църкви и манастири с национално и международно значение.
Кюстендил е административен център на област, в която влизат общините Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Бобошево, Невестино и Трекляно. Заедно с останалите 71 населени места обхваща територия от 964 кв. км.
Градът и околностите му са известни като “овощната градина на България”. Той е балнеоложки и туристически център с национално и международно значение.
Градът притежава уникален природен потенциал – разнообразен релеф /от прланините най-известна е Осоговската планина/; река Струма – една от най-големите български реки, вливаща се в Бяло море; наличието на множество топли минерални извори с лечебни свойства; иглолистни и широколистни гори.
КЛИМАТ
Климатът е преходно континентален със средиземноморско влияние. Средната годишна температура е 11 градуса по Целзий. Лятото е продължително и топло, температурата понякога достига 35-37 градуса по Целзий, зимата е мека и къса, пролетта настъпва рано, есента е топла и се задържа до края на ноември. Валежите са умерени – средно за годината 624 мм, а снежната покривка се задържа само около 42 дни, а слънцето грее в продължение на около 2200 часа годишно. През зимата и пролетта понякога в града духа топлият вятър фьон, който води до рязко затопляне.
Благоприятният климат в съчетание с плодородната почва създават условия за развитието на овощарството /с традиции, датиращи от далечното минало/.
История
Град с осемхилядна история на поселищния живот и с около двехилядна градска история е съществувал през вековете под имената Пауталия, Велбъжд, Кконстантинова баня, Ълъджа, Баня, Коласия, Кюстендил.
Историята на града датира още от 5 в. пр. н. е., когато тук са се заселили тракийски племена /дентелети и пеонци/, привлечени от многобройните лечебни минерални извори. През 1 в. римляните превръщат селището във важна крепост, която наричат Пауталия. Пауталия е административен, стопански и културен център на района. Значението му се запазва и през късната античност – той е третият по важност град в провинция Вътрешна Дакия. През него минава един от главните пътища от Сердика до Адриатика, което допринася за развитието на рудодобива, земеделието, животновъдството, занаятите и търговията. През 4 в. е изградена крепостта Хисарлък а, преустроена по време на византийския император Юстиниан Първи.
Градът под името Велбъжд вероятно е присъединен към българската държава по време на управлението на хан Кардам или хан Крум /7-8 в./. След приемането на християнството при кряз Борис І /852-89/ става важен епископски център за Първата българска държава. Към края на 10 и началото на 11 в. Велбъжд е част от държавата на цар Самуил. През 1018 г., когато българската държава пада под византийска власт, градът е включен в пределите на Византия.
През 1204 г. при управлението на цар Калоян Велбъжд отново става част от българската държава, като продължава да бъде важен админстративно-стопански и епископски център. По време на Втората българска държава се радва на голям икономически разцвет. В периода на развития феодализъм градът поддържа търговски връзки с Дубровник, Венеция и др. В околностите му и по склоновете на планината Осогово се експлоатират различни рудни находища и се добиват цветни метали и желязо. Нараства значението му като епископски център. От това време са запазени много църкви и манастири, като най-известни са църквата “Св. Георги” в квартал Колуша, църквите по поречието на река Струма и световно известният Рилски манастир.
Пряко свързана с историята на Велбъжд е Велбъждката битка през 1330 г. между българи и сърби, в която българите претърпели поражение, вследствие на което Велбъжд за дълги години попада под сръбска власт и влияние. В края на 14 в. в югозападните български земи се обособява самостоятелно Велбъждко княжество начело с Константин Драгаш, който управлява от 1379 до 1395 г. По-късно градът е прекръстен на Кюстендил, което означава “земя на Константин”. Константиновото княжество е последната българска крепост, която пада под османско владичество.
През 15 в. земите на деспот Константин окончателно са включени в рамките на турската държава. Кюстендил става административен център на санджак, най-големият в провинция Румелия и трети по големина в рамките на Османската империя. Християнското население е прогонено, избито и помохамеданчено. Кюстендил запада и се превръща в провинциален османски град с ориенталски облик. През втората половина на 15 в. синовете на велбъждкия болярин Яков – Йосиф, Давид и Теофан, възобновили дейността на Рилския манастир, който се превърнал в крепост на българщината и изиграл огромна роля за съхраняване на българското национално съзнание по време на османското владичество.
По време на Възраждането християнското българско население в града се увеличава. Построени са църквите “Успение Богородично” /1816/, “Свети Мина” /1859/, “Свети Димитър” /1866/, Бобошевският манастир “Свети Димитър” /един от центровете на просветната дейност в Югозападна България/. Открива се килийно училище /1821/, след това взаимно училище /1849/, девическо училище /1860/, основава се първото в района читалище /1869/. Жителите на града участват активно в борбата за църковна самостоятелност. През 1869 г. окончателно е отхвърлена властта на Цариградската патриаршия. За първи екзархийски владика в Кюстендил през 1872 г. е избран Иларион Ловчански. В околните планини действат хайдушките чети на Ильо войвода и Румена войвода. През 1872 г. учителят Тодор Пеев основава таен революционен комитет в града. Кюстендил е освободен от руските войски на 29 януари 1878 г.
След Освобождението Кюстендил става един от най-важните центрове в Югозападна България. Развиват се овощарството, лозарството и свързаните с тях занаяти – медникарство, грънчарство, железообработване. Развива се промишлеността. Появяват се фабрики за прежди, спиртоварни, маслобойни, консервни, дараци, тютюневи складове. Най-стари промишлени предприятия са рудник “Бобов дол” /1891/, дървообработващо предприятие на братя Балабанови в с. Бараково /1903/, мукавена фабрика и книжна фабрика /1928/. В района се заселват българи от днешна Македония. През 1909 г. градът е свързан с железопътна линия със София.
В годините на Народната република в Кюстендил са построени някои големи промишлени предприятия: Кондензаторен завод, Оптикомеханичен завод, Трансформаторен завод, Завод за кухненско оборудване, Обувен завод, Винпром, Консервна фабрика, Завод за прежди и др.
Историята на града датира още от 5 в. пр. н. е., когато тук са се заселили тракийски племена /дентелети и пеонци/, привлечени от многобройните лечебни минерални извори. През 1 в. римляните превръщат селището във важна крепост, която наричат Пауталия. Пауталия е административен, стопански и културен център на района. Значението му се запазва и през късната античност – той е третият по важност град в провинция Вътрешна Дакия. През него минава един от главните пътища от Сердика до Адриатика, което допринася за развитието на рудодобива, земеделието, животновъдството, занаятите и търговията. През 4 в. е изградена крепостта Хисарлък а, преустроена по време на византийския император Юстиниан Първи.
Градът под името Велбъжд вероятно е присъединен към българската държава по време на управлението на хан Кардам или хан Крум /7-8 в./. След приемането на християнството при кряз Борис І /852-89/ става важен епископски център за Първата българска държава. Към края на 10 и началото на 11 в. Велбъжд е част от държавата на цар Самуил. През 1018 г., когато българската държава пада под византийска власт, градът е включен в пределите на Византия.
През 1204 г. при управлението на цар Калоян Велбъжд отново става част от българската държава, като продължава да бъде важен админстративно-стопански и епископски център. По време на Втората българска държава се радва на голям икономически разцвет. В периода на развития феодализъм градът поддържа търговски връзки с Дубровник, Венеция и др. В околностите му и по склоновете на планината Осогово се експлоатират различни рудни находища и се добиват цветни метали и желязо. Нараства значението му като епископски център. От това време са запазени много църкви и манастири, като най-известни са църквата “Св. Георги” в квартал Колуша, църквите по поречието на река Струма и световно известният Рилски манастир.
Пряко свързана с историята на Велбъжд е Велбъждката битка през 1330 г. между българи и сърби, в която българите претърпели поражение, вследствие на което Велбъжд за дълги години попада под сръбска власт и влияние. В края на 14 в. в югозападните български земи се обособява самостоятелно Велбъждко княжество начело с Константин Драгаш, който управлява от 1379 до 1395 г. По-късно градът е прекръстен на Кюстендил, което означава “земя на Константин”. Константиновото княжество е последната българска крепост, която пада под османско владичество.
През 15 в. земите на деспот Константин окончателно са включени в рамките на турската държава. Кюстендил става административен център на санджак, най-големият в провинция Румелия и трети по големина в рамките на Османската империя. Християнското население е прогонено, избито и помохамеданчено. Кюстендил запада и се превръща в провинциален османски град с ориенталски облик. През втората половина на 15 в. синовете на велбъждкия болярин Яков – Йосиф, Давид и Теофан, възобновили дейността на Рилския манастир, който се превърнал в крепост на българщината и изиграл огромна роля за съхраняване на българското национално съзнание по време на османското владичество.
По време на Възраждането християнското българско население в града се увеличава. Построени са църквите “Успение Богородично” /1816/, “Свети Мина” /1859/, “Свети Димитър” /1866/, Бобошевският манастир “Свети Димитър” /един от центровете на просветната дейност в Югозападна България/. Открива се килийно училище /1821/, след това взаимно училище /1849/, девическо училище /1860/, основава се първото в района читалище /1869/. Жителите на града участват активно в борбата за църковна самостоятелност. През 1869 г. окончателно е отхвърлена властта на Цариградската патриаршия. За първи екзархийски владика в Кюстендил през 1872 г. е избран Иларион Ловчански. В околните планини действат хайдушките чети на Ильо войвода и Румена войвода. През 1872 г. учителят Тодор Пеев основава таен революционен комитет в града. Кюстендил е освободен от руските войски на 29 януари 1878 г.
След Освобождението Кюстендил става един от най-важните центрове в Югозападна България. Развиват се овощарството, лозарството и свързаните с тях занаяти – медникарство, грънчарство, железообработване. Развива се промишлеността. Появяват се фабрики за прежди, спиртоварни, маслобойни, консервни, дараци, тютюневи складове. Най-стари промишлени предприятия са рудник “Бобов дол” /1891/, дървообработващо предприятие на братя Балабанови в с. Бараково /1903/, мукавена фабрика и книжна фабрика /1928/. В района се заселват българи от днешна Македония. През 1909 г. градът е свързан с железопътна линия със София.
В годините на Народната република в Кюстендил са построени някои големи промишлени предприятия: Кондензаторен завод, Оптикомеханичен завод, Трансформаторен завод, Завод за кухненско оборудване, Обувен завод, Винпром, Консервна фабрика, Завод за прежди и др.
Икономика
Обликът на града се определя икономически от леката и преработващата промишленост. Развити са дърводобивът, обувната промишленост, текстилната промишленост, производството на детски играчки, опаковки, хлебопроизводството, консервната промишленост и печатарството. В Кюстендил функционират предприятия за производство на кондензатори, трансформатори, битово и кухненско обзавеждане и дограма. Градът е туристически център. Наличието на много планински хижи в Осоговската планина и в Рила, на бази за ски спортове /влекове, писти, почивни домове/ дава възможност за развитие на планинския туризъм. Над 40-те топли минерални извори, известни в цялата страна с лековитите си свойства, в съчетание с рехабилитационните центрове са предпоставка за развитие на балнеоложкия туризъм. Развива се овощарството и търговията с пресни и сушени плодове.
Транспорт
През Кюстендил минава паневропейски транспортен коридор 8 – Вльора – Тирана – Скопие – София – Бургас – Азия. Градът е важен шосеен възел на пътя София – Скопие. Връзката на града с Република Сърбия и Черна гора се осъществява по път през ГКПП Олтоманци.
Кюстендил е свързан с другите точки в страната чрез автобусен и железопътен транспорт. Път втори клас свързва Кюстендил с градовете Дупница и Самоков. Има редовни автобусни линии до столицата София и съседните градове – Перник, Дупница, Благоевград и т.н.
Кюстендил е свързан с другите точки в страната чрез автобусен и железопътен транспорт. Път втори клас свързва Кюстендил с градовете Дупница и Самоков. Има редовни автобусни линии до столицата София и съседните градове – Перник, Дупница, Благоевград и т.н.
Образование
В Кюстендил има няколко професионални гимназии:
- Професионална гимназия по икономика и мениджмънт “Йордан Захариев”;
- Професионална техническа гимназия “Джон Атанасов”;
- Професионална гимназия по туризъм “Н. Й. Вапцаров”;
- Професионална гимназия по лека промишленост “Владимир Димитров – Майстора”;
- Професионална гимназия по дървообработване и горско стопанство “Г. С. Раковски”;
- Професионална гимназия по селско стопанство “Св. Кл. Охридски”;
- Природоматематическа гимназия “Проф. Емануил Иванов”;
- Езикова гимназия “Д-р Петър Берон”;
- Реална гимназия “Неофит Рилски”;
- Спортно училище “Васил Левски.
В града се намира Основното оздравително училище за белодробни заболявания “Райна Цанева”, Санаториумът за деца с хронични белодробни заболявания и Частният професионален колеж “Бизнес”.
- Професионална гимназия по икономика и мениджмънт “Йордан Захариев”;
- Професионална техническа гимназия “Джон Атанасов”;
- Професионална гимназия по туризъм “Н. Й. Вапцаров”;
- Професионална гимназия по лека промишленост “Владимир Димитров – Майстора”;
- Професионална гимназия по дървообработване и горско стопанство “Г. С. Раковски”;
- Професионална гимназия по селско стопанство “Св. Кл. Охридски”;
- Природоматематическа гимназия “Проф. Емануил Иванов”;
- Езикова гимназия “Д-р Петър Берон”;
- Реална гимназия “Неофит Рилски”;
- Спортно училище “Васил Левски.
В града се намира Основното оздравително училище за белодробни заболявания “Райна Цанева”, Санаториумът за деца с хронични белодробни заболявания и Частният професионален колеж “Бизнес”.
Култура
Кюстендил впечатлява със силното присъствие на непрекъсната културна традиция.
Драматичният театър “Крум Кюлявков” е изграден през 70-те години. Той има две сцени – голяма и камерна. Голямата зала е с балкон и събира 800 души. В Кюстендил има и частен театър, който се казва “Авансцена”.
В Регионалния исторически музей “Академик Йордан Иванов” – един от най-старите на територията на държавата - е изложена археологическа експозиция, която включва експонати от 7-6 в. пр. н. е. до 17 в.
Къщата-музей “Емфиеджиевата къща” е архитектурен паметник от епохата на Възраждането. В нея се помещава музейната експозиция “Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на 19 и началото на 20 век”.
В рестарвираната къща на един от най-бележитите дейци на българското национално-освободително движение Ильо Марков е уредена експозиция за национално-освободителните борби на населението от района.
В къщата-музей “Димитър Пешев” има постоянно действаща изложба на оригинални вещи на кюстендилски граждани, допринесли за спасяването на евреите в България.
Художествената галерия “Владимир Димитров – Майстора” притежава най-голямата колекция от творби на художника, подредени в постоянна експозиция – над 3000 ценни произведения. Тя се помещава в специално построена сграда, проектирана със специално осветление. Галерията съхранява и периодично урежда изложби и на други видни кюстендилски художници като Стоян Венев, Мориц Бенционов, Никола Мирчев, Асен Василиев и др.
КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ
На 21 март се провежда “Кюстендилска пролет”, с който празник градът посреща пролетта. Празникът съществува от 1966 г. и включва конкурс за красота и излет в местността “Хисарлъка”.
През м. юни в продължение на три дни е “Празникът на черешата”. През 1896 г. в Кюстендил се провежда първото в България овощарско изложение. Празникът е възстановен през 2008 г.
На 15 август на църковния празник “Успение на Света Богородица” в града се отбелязва “Панагия – въздигане на хляба”. Празникът включва иконографска изложба и изложение на обредни хлябове.
В три последователни дни в средата на месец октомври е Празникът на плодородието. Организира се изложение на плодове и зеленчуци от Кюстендилския край.
Драматичният театър “Крум Кюлявков” е изграден през 70-те години. Той има две сцени – голяма и камерна. Голямата зала е с балкон и събира 800 души. В Кюстендил има и частен театър, който се казва “Авансцена”.
В Регионалния исторически музей “Академик Йордан Иванов” – един от най-старите на територията на държавата - е изложена археологическа експозиция, която включва експонати от 7-6 в. пр. н. е. до 17 в.
Къщата-музей “Емфиеджиевата къща” е архитектурен паметник от епохата на Възраждането. В нея се помещава музейната експозиция “Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на 19 и началото на 20 век”.
В рестарвираната къща на един от най-бележитите дейци на българското национално-освободително движение Ильо Марков е уредена експозиция за национално-освободителните борби на населението от района.
В къщата-музей “Димитър Пешев” има постоянно действаща изложба на оригинални вещи на кюстендилски граждани, допринесли за спасяването на евреите в България.
Художествената галерия “Владимир Димитров – Майстора” притежава най-голямата колекция от творби на художника, подредени в постоянна експозиция – над 3000 ценни произведения. Тя се помещава в специално построена сграда, проектирана със специално осветление. Галерията съхранява и периодично урежда изложби и на други видни кюстендилски художници като Стоян Венев, Мориц Бенционов, Никола Мирчев, Асен Василиев и др.
КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ
На 21 март се провежда “Кюстендилска пролет”, с който празник градът посреща пролетта. Празникът съществува от 1966 г. и включва конкурс за красота и излет в местността “Хисарлъка”.
През м. юни в продължение на три дни е “Празникът на черешата”. През 1896 г. в Кюстендил се провежда първото в България овощарско изложение. Празникът е възстановен през 2008 г.
На 15 август на църковния празник “Успение на Света Богородица” в града се отбелязва “Панагия – въздигане на хляба”. Празникът включва иконографска изложба и изложение на обредни хлябове.
В три последователни дни в средата на месец октомври е Празникът на плодородието. Организира се изложение на плодове и зеленчуци от Кюстендилския край.
Забележителности
Късноантичната и средновековна крепост “ХИСАРЛЪКА”, разположена на най-високата равнинна част на едноименния хълм, е изградена в края на 4 – началото на 5 век. Крепостта е разрушена от османските завоеватели през 15 в. Представлява паметник на културата от национално значение.
РИМСКИТЕ ТЕРМИ – обществени бани, са изградени през 2-3 в. и са един от символите на града. Намират се в центъра на Кюстендил и са паметник на културата от национално значение.
ПИРГОВАТА КУЛА се намира в централната част на града до римските терми. Представлява средновековна отбранителна кула, строена в края на 14 в. и също е паметник на културата от национално значение.
Средновековната църква “СВЕТИ ГЕОРГИ” в квартал Колуша е създадена в края на 10 в. Тя е национален паметник на културата. Това е най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България с уникални стенописи с голяма художествена и историческа стойност.
Възрожденската църква “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” е архитектурен паметник от национално значение. Намира се в центъра на града. Построена е през 1816 г. на мястото на средновековната църква “Св. Никола”.
В източната част на града се намира възрожденската църква “СВЕТИ ДИМИТЪР”, построена през 1866 г. В нея са творбите на известния самоковски художник Иван Доспевски.
В западната част на града е възрожденската църква “СВЕТА МИНА”, построена през 1859 г. като манастирска църква. В нея има подземен параклис със света вода.
Джамията “АХМЕД БЕЙ” е построена в средата на 15 в. Сега в нея се помещава изложбена зала на музея в Кюстендил.
ЛЕКАРСКАТА КЪЩА /къщата на възрожденския лекар Иван Лекарски/ е построена през 50-те години на 19 в. и е паметник на културата.
РИМСКИТЕ ТЕРМИ – обществени бани, са изградени през 2-3 в. и са един от символите на града. Намират се в центъра на Кюстендил и са паметник на културата от национално значение.
ПИРГОВАТА КУЛА се намира в централната част на града до римските терми. Представлява средновековна отбранителна кула, строена в края на 14 в. и също е паметник на културата от национално значение.
Средновековната църква “СВЕТИ ГЕОРГИ” в квартал Колуша е създадена в края на 10 в. Тя е национален паметник на културата. Това е най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България с уникални стенописи с голяма художествена и историческа стойност.
Възрожденската църква “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” е архитектурен паметник от национално значение. Намира се в центъра на града. Построена е през 1816 г. на мястото на средновековната църква “Св. Никола”.
В източната част на града се намира възрожденската църква “СВЕТИ ДИМИТЪР”, построена през 1866 г. В нея са творбите на известния самоковски художник Иван Доспевски.
В западната част на града е възрожденската църква “СВЕТА МИНА”, построена през 1859 г. като манастирска църква. В нея има подземен параклис със света вода.
Джамията “АХМЕД БЕЙ” е построена в средата на 15 в. Сега в нея се помещава изложбена зала на музея в Кюстендил.
ЛЕКАРСКАТА КЪЩА /къщата на възрожденския лекар Иван Лекарски/ е построена през 50-те години на 19 в. и е паметник на културата.
Околности
ЛЕСОПАРКЪТ “ХИСАРЛЪКА” се намира на хълма непосредствено до града. В парка има останки от римска крепост от 2-3 в. Сред красива борова гора, засадена в края на 19 в., се намира и зоологическата градина на града. Специална пешеходна алея, която започва от стадион “Осогово”, води до парка. В него ежегодно се провежда Празникът на пролетта.
Кюстендил е входната врата за красивата ОСОГОВСКА ПЛАНИНА, в която има много интересни обекти – село Богослов, хижите “ТРИТЕ БУКИ”, “ИГЛИКА”, “ОСОГОВО”.
На 13 км югоизточно от Кюстендил, в село Невестино се намира КАДИН /НЕВЕСТИН/ МОСТ над река Струма – едно от най-големите инженерно-строителни съоръжения у нас от 15 в. Мостът е изграден от дялан гранит на важния в миналото път Цариград – Скопие.
В село ШИШКОВЦИ /на 10 км северно от Кюстендил/ е живял и работил 27 години Владимир Димитров – Майстора. В селото е запазена голяма колекция от картини на великия художник.
На 39 км северно от Кюстендил се намира град ЗЕМЕН, в околностите на който през 11-12 в. е изграден историческият ЗЕМЕНСКИ МАНАСТИР. Стенописите на манастира са сред най-ценните по нашите земи от периода на 14 в. В продължение на 22 км, от град Земен до село Раждавица, Струма е сътворила невероятно красив пролом, наречен ЗЕМЕНСКИ ПРОЛОМ, миниатюрно копие на Искърския пролом.
Кюстендил е входната врата за красивата ОСОГОВСКА ПЛАНИНА, в която има много интересни обекти – село Богослов, хижите “ТРИТЕ БУКИ”, “ИГЛИКА”, “ОСОГОВО”.
На 13 км югоизточно от Кюстендил, в село Невестино се намира КАДИН /НЕВЕСТИН/ МОСТ над река Струма – едно от най-големите инженерно-строителни съоръжения у нас от 15 в. Мостът е изграден от дялан гранит на важния в миналото път Цариград – Скопие.
В село ШИШКОВЦИ /на 10 км северно от Кюстендил/ е живял и работил 27 години Владимир Димитров – Майстора. В селото е запазена голяма колекция от картини на великия художник.
На 39 км северно от Кюстендил се намира град ЗЕМЕН, в околностите на който през 11-12 в. е изграден историческият ЗЕМЕНСКИ МАНАСТИР. Стенописите на манастира са сред най-ценните по нашите земи от периода на 14 в. В продължение на 22 км, от град Земен до село Раждавица, Струма е сътворила невероятно красив пролом, наречен ЗЕМЕНСКИ ПРОЛОМ, миниатюрно копие на Искърския пролом.
Имот на деня
Тип на имота: парцел
Град: Бургас - регион
Квартал: гр.Приморско
Площ: 395 кв. м.
Цена: 20000 EUR
Уникални за последните 24 часа: 15
Случаен имот
Тип на имота: заведение
Град: Русе
Квартал: ИДЕАЛЕН ЦЕНТЪР 4
Площ: 220 кв. м.
Цена: 900 EUR
