ВИП имоти

Тип на имота: едностаен

едностаен софия дианабад 42529 Град: София
Квартал: ДИАНАБАД
Площ: 48 кв. м.
Цена: 400 BGN
Посещения:

Тип на имота: магазин

магазин софия лозенец 41807 Град: София
Квартал: ЛОЗЕНЕЦ
Площ: 25 кв. м.
Цена: 200 EUR
Посещения:

Тип на имота: магазин

магазин софия лозенец 41807 Град: София
Квартал: ЛОЗЕНЕЦ
Площ: 25 кв. м.
Цена: 200 EUR
Посещения:

Тип на имота: къща/вила

къща-вила софия горна-баня 41801 Град: София
Квартал: ГОРНА БАНЯ
Площ: 500 кв. м.
Цена: 800 EUR
Посещения:

Тип на имота: къща/вила

къща-вила софия горна-баня 41801 Град: София
Квартал: ГОРНА БАНЯ
Площ: 500 кв. м.
Цена: 800 EUR
Посещения:

Тип на имота: къща/вила

къща-вила софия горна-баня 41071 Град: София
Квартал: ГОРНА БАНЯ
Площ: 500 кв. м.
Цена: 240000 EUR
Посещения:

Тип на имота: къща/вила

къща-вила софия горна-баня 41071 Град: София
Квартал: ГОРНА БАНЯ
Площ: 500 кв. м.
Цена: 240000 EUR
Посещения:

Тип на имота: едностаен

едностаен софия обеля-2 36447 Град: София
Квартал: ОБЕЛЯ 2
Площ: 45 кв. м.
Цена: 270 BGN
Посещения:

Ловеч

Ловеч се намира в Централна Северна България, на границата между Дунавската равнина и старопланинския Предбалкан. Ловеч е административен и стопански център на едноименната община и област.
ЛОВЕШКА ОБЛАСТ граничи с областите Плевен, Велико Търново, Габрово, Пловдив, София и Враца. Разположена е по северните склонове на Средна Стара планина и централния Предбалкан до Деветашкото плато и началото на Дунавската равнина. Обхваща територия от 4 128,8 кв. км, а населението й е около 151 000 души /по данни от 2009 г./. Релефът й е комбинация от равнини и хълмове. На територията на областта има осем природни резервати и защитени територии като уникалните резервати “Стенето” /един от най-големите в България/, Боатин и Царичина, както и по-голямата част от Национален парк Централен Балкан. В Област Ловеч се включват общините Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин и Ябланица.
ОБЩИНА ЛОВЕЧ се намира в Среднодунавската хълмиста равнина, на юг обхваща най-северните разклонения на средните части на Предбалкана, на изток пресича Деветашкото плато и част от Ловчанските височини, на запад включва източната част от Беглежко-Радювенския плоскохълмест район. Община Ловеч граничи на север с Плевенска и Пордимска община, на североизток – с Летнишка, на изток – със Севлиевска, на юг – с Троянска, на запад – с Угърчинска община. Общината заема 946 кв. км площ в североизточната част на Ловешка област. Тя обхваща 22,89 % от територията на областта и е на първо място по големина в сравнение с другите седем общини. Има 35 населени места, от които 34 села и град Ловеч.
ГРАД ЛОВЕЧ е разположен в Средния Предбалкан, на двата бряга на река Осъм, на 360 м средна надморска височина. Намира се в котловина, оформена от Ловчанските височини. Ловеч отстои на 150 км югозападно от столицата София, на 100 км от Горна Оряховица, на 100 км от речното пристанище Свищов, на 300 км от морското пристанище Варна, на 150 км от граничен пункт Русе и на 40 км от железопътния възел Левски.
РЕЛЕФЪТ на Ловеч е смесица между планинския и равнинния релеф, предимно хълмист и хълмисто-равнинен. На изток е обграден от 250-метрово плато. Ловчанските височини представляват продълговати ридове и хълмове по поречието на река Осъм. Разнообразие в ландшафта внася хълмът Акбаир, който огражда града от юг и чиито източни и южни склонове се спускат към поречието на р. Осъм с красиви скални образувания. Северозападната част на града се спуска към равнинния релеф на съседната община Плевен. Основната част на града е разположена в най-ниската си част на 150-190 м надморска височина.
В региона текат РЕКИТЕ Вит, Осъм, Видима и много техни притоци. Ловеч е разположен на двата бряга на р. Осъм, която е десен приток на Дунав, с дължина 314 км. Районът е богат на карстови извори – Главна Панега в района на с. Златна Панега е втори по големина в страната. Минерални извори има в селата Шипково, Сливек и Крушуна, както и в планинските градове-курорти Тетевен, Троян, Априлци, в селата Рибарица, Орешак, Черни Осъм и в местността Беклемето. Това е отлична предпоставка за развитието на балнеоложкия и екотуризма.
КЛИМАТ
Климатът на Ловеч е умереноконтинентален. Зимата е студена, с характерни студени ветрове, а лятото – горещо. Средната годишна температура е 11,4 градуса. Климатът се характеризира с големи температурни амплитуди. Относителната влажност на въздуха се колебае от 61% през август до 84% през декември. Средната годишна сума на валежите е 636 мм, като най-много валежи има през месеците май, юни и юли, а най-малко – през януари и февруари, когато валежите са предимно от сняг с дебелина на снежната покривка 10-12 см. В районите на Предбалкана – Троян, Априлци, Рибарица, Тетевен, климатът се характеризира с по-силно изразена зима, докато лятото е прохладно.
НАСЕЛЕНИЕ И РЕЛИГИЯ
Населението на града е около 39 000 души, а на областта – около 151 000 души /по данни от 2009 г./. Преобладаваща етническа група са българите – 89,6 %, има и турци /5 %/ и роми /3,7 %/. През 2009 г. раждаемостта е 9,3 %, а смъртността – 17,1 %. Естественият прираст е отрицателен.
86,36 % от населението изповядва източноправославното християнство. Има и малка група мюсюлмани – 6,18 %.
Ловешката епархия е една от днешните 12 епархии в България. Градът е митрополитско седалище още от времето на цар Иван Асен ІІ /1218-1241 г./. В Ловешката средновековна крепост се намират останките на няколко средновековни църкви. По време на турското владичество градът е понижен в ранг “епископия”. Ловчанската епархия е възстановена през 1871 г. заедно с учредяването на Екзархията. През 1835 г. в ловеч е имало 7 православни храма. От тях са запазени църквата “Света Богородица” в квартал Вароша и катедралният храм “Света Неделя” със стенописи от 1873 г.
През 1882 г. в Ловеч е основан Американски девически колеж, в който се построява малък храм, а по-късно и протестантска църква, която съществува и днес.
В ловеч днес няма нито една действаща джамия. Многото джамии и минарета са разрушени след Освобождението. Няколко действащи джамии има в села на община Ловеч.
Градът се състои от следните квартали: Мелта, Хармането, Младост, Здравец, Вароша, Дръстене, Дикисан, Гозница, Продимчец, Попска Градинка, Червен Бряг, Космос.

История

Ловеч е един от най-старите градове на България. Местността около днешния град е била обитавана от дълбока древност поради благоприятното разположение между равнината и планината, в близост до реката. В Ловешките пещери /Табашката и Васил Левски/ са открити останки от активна човешка дейност през каменната, бронзовата и желязната епоха. На хълм Хисаря са открити поселения от медно-каменната епоха. За основатели на селището от 4-3 в. пр. н. е. се считат траките. Най-старото име на селището, което се намирало при днешния квартал Вароша, е тракийското Мелта, дадено му от племето мелди. По-късно Римската империя завзема Балканския полуостров и на територията на Ловеч се изгражда римска станция, наречена Президиум, която е разположена на важния римски път от Бяло море до Дунав.
През средновековието градът е бил важен военно-стратегически център, известен под името “Ловъц” – град на ловци. През 9-10 в. тук е изградена българска крепост, която през следващите векове е важен исторически фактор. В края на 12 в. тук са спрени войските на византиеца Исак ІІ Ангел. Вследствие на това през 1187 г. е подписан мирният договор с Византия и формално е отбелязано началото на Второто българско царство. През 12 в. Ловеч се разраства към десния бряг на река Осъм, където сега е квартал Вароша, а през 13-14 в. градът е един от най-големите и укрепени градове и достига сериозен икономически възход. Българският цар Иван Александър /1331-1371 г./ преди да се възкачи на престола е бил деспот на Ловеч. Тук е роден и синът му Иван Страцимир, български цар между 1356-1396 г.
Ловешката крепост е една от последните, завладени от турските нашественици – чак през 1446 г. Дълго време след това Ловеч запазва някои привилегии, като забрана за заселване на турци в града и за вземане на деца от местното население за еничари. За първи път в документ от 1520 г. и за последен през 1830 г. градът е наречен Алтън Ловеч /Златен Ловеч/ заради богатството си. През 18 в. търговията процъфтява. Ловешките търговци излизат далеч извън пределите на страната. Ловеч е и голям занаятчийски център. Най-бурно градът се развива от 1780 до 1784 г. В този период населението на града надвишава 20 000 души. През 1784 г. Ловеч е обсаден от турска войска и е изгорен. Населението му драстично намалява до 4600 жители.
В дните на османското владичество ловчани са активни в борбата си за създаване на независима Българска църква. През 1839 г. тук започва борбата за църковна независимост. Построени са два нови храма – църквите “Света Неделя” и “Света Богородица”. В средата на 19 в. от града е прогонен гръцкият епископ Милетий и за Ловчански епископ е ръкоположен българинът Иларион Ловчански. През 1846 г. в квартал Вароша се откриват безплатни и достъпни за всички деца училища – Горнокрайско и Долнокрайско. Учител в Горнокрайското училище и Петко Славейков. През 1870 г. тук се създава първото читалище, а две години по-късно Ангел Кънчев ръководи първото театрално представление.
По време на национално-освободителните движения през Възраждането Ловеч става революционна столица. Градът е известен като център на Вътрешната революционна организация на Апостола Васил Левски, който редовно посещава Ловеч в периода 1869-1872 г. Ловешкият местен революционен комитет е провъзгласен за “Привременно правителство” /Централен комитет/.
По време на Руско-турската война от 1806-1812 г. руските войски два пъти освобождават Ловеч. След оттеглянето на русите турски отряд плячкосва града.
През Руско-турската война от 1877-1878 г. Ловеч отново на два пъти е освобождаван от руските войски. На 17 юли 1877 г. градът е освободен от руските войни, но десет дни по-късно турците отново го завземат и избиват 2500 българи. През август 1877 г. руските войски под командването на генерал Михаил Скобелев и генерал Владимир Доброволски превземат града. Истинската си свобода Ловеч получава на 3 септември 1877 г. Признателните ловешки граждани увековечават освобождението си, като на хълма “Стратеш” поставят “бял” и “черен” паметник на падналите руски воини.
След Освобождението повечето турци се изселват, но също така се изселват и част от българите, между които и много занаятчии. Непосредствено след Освобождението Ловеч наброява едва 4500 жители. През първите 22 години на свободна България градът е окръжен център на Ловешка, Троянска и Тетевенска околия. От 1901 г. е околийски център.
Ловеч става окръжен град през 1959 г. и областен център през 1987 г.

Икономика

Ловеч е един от промишлените центрове на България. Развити са хранително-вкусовата промишленост, производството на кожи и кожни облекла, производството на ръчни електроинструменти, велосипеди, системи за кари, чугунени отливки и мебели. По-голям дял в икономиката заемат добивната и преработващата индустрия, производството на електрическа енергия, газ и вода и строителството. Произвеждат се зърнени култури, месо, мляко и зеленчуци.
В района има предпоставки за развитието на екологичния, културния и балнеоложкия ТУРИЗЪМ. Тук се намират резерватите “Крушуна” и “Стенето”, които включват пещери, водопади, лековити минерални извори. В северните части на Троянския балкан се намира третият по големина в България Троянски манастир “Успение Богородично”. На 25 км от Тетевен, до село Брестница, е пещерата “Съева дупка”, която е с дължина 400 м и с постоянна температура от 7-11 градуса през цялата година. Природните дадености, както и богатото историческо минало превръщат областта в притегателен туристически център.

Транспорт

Ловеч е важен комуникационен възел. Тук се пресичат основни пътища. През територията на областта минават две гравни транспортни артерии: пътят Ябланица-Севлиево-Велико Търново-Търговище; и пътят Ябланица-Луковит-Плевен-Бяла. Важна транспортна артерия за областта е и пътят, осъществяващ връзката север-юг – от Плевенска област през старопланинския проход Троян-Кърнаре към област Пловдив. Връзката с Южна България се осъществява през проходите Троян, Шипка и Прохода на Републиката.
ОБРАЗОВАНИЕ
Образователната система в областта е добре развита с общо 91 училища. Профилираните средни училища са гимназията за чужди езици “Екзарх Йосиф І” в Ловеч, Професионалната гимназия по ветеринарна медицина “Проф. д-р Димитър Димов”, Професионалната гимназия по кожарство, облекло и химични технологии “Марийка и Маринчо Караконови”, Професионалната гимназия по механоелектроника, Природо-математическата гимназия, Професионалната гимназия по икономика, търговия и услуги в Ловеч, Техникумът по горско стопанство и дървообработване в Тетевен, Средното художествено училище по приложни изкуства в Троян, СПТУ по туризъм в Априлци, СОУ за обучение на планински спасители в с. Черни Осъм.
От есента на 2001 г. функционира Университетски център – Ловеч. В града има Колеж към Техническия университет – Габрово, и филиал “Икономика и управление” към Стопанската академия “Д. А. Ценов”.

Култура

ДРАМАТИЧНИЯТ ТЕАТЪР в Ловеч е открит през 1965 г. Има салон с 460 места. Работи с утвърдени имена в режисурата – Юлия Огнянова, Вили Цанков, Иван Добчев, Николай Поляков, Бина Харалампиева, Иван Станев, Бойко Богданов. В Ловешкия театър са започнали творческия си път актьорите Иван Петрушинов, Жорета Николова, Христо Гърбов. Театърът е носител на национални награди, между които е наградата “Константин Кисимов” за 1994 г.
РЕГИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА “ПРОФ. Б. ЦОНЕВ” е основана през 1870 г. с дарения от домашните библиотеки на будни ловчанлии. От 1889 г. библиотеката работи като читалня. През 1902 г. библиотеката е организирана по образец на парижката книжарница “Жорж Борже”, а през 1912 г. в нея е създаден първият печатан каталог. През 1952 г. се слага началото на библиотечната документация. От 1964 г. библиотеката е в нова сграда, а от 2006 г. получава статут на Регионална библиотека.
В Ловеч има няколко галерии: Художествена галерия, Галерия “Дарение Казаков”, Галерия “Дарение Мирчо Мирчев”, Галерия “Вароша”.
В града функционират: Общински духов оркестър, Младежки духов оркестър с мажоретен състав “Еликсир”, Смесен хор “Панайот Пипков”, Смесен църковен хор “Евстати Павлов”, Детска вокална група “Пееща дъга”, Детско-юношески църковен хор “Архангелский глас”, Китарен оркестър “Ритъм”, Общински фолклорен ансамбъл “Ловеч”, Фолклорна формация “Елит”, Балет “Ралица”, Детско-юношески танцов състав “Ловеч”, Фолклофна формация “Елит”, Младежки духов оркестър с мажоретен състав “Еликсир” и други формации.
Началото на музейното дело в Ловеч е поставено в далечната 1895 г., когато към читалище “Наука” се открива музейна сбирка с 570 експоната, които са дарение от будни граждани. В града сега има няколко музея:

РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ съхранява над 70 000 експоната, които тематично и хронологично са разпределени в четири отдела – “Археология”, “История на България 15-19 в.”, “Етнография”, Нова и най-нова история на България.
В старинния квартал “Вароша” се намира МУЗЕЯТ “ВАСИЛ ЛЕВСКИ”. При създаването си той е настанен в къщата на Иван Крачола – баща на известния български революционер и другар на Васил Левски, Христо Иванов – Големия, в махала Дръстене. Тук през 1954 г. е открита първата експозиция, която отразява живота и дейността на Апостола през периода, когато е бил в Ловеч. През 1967 г. е построена нова сграда до църквата “Света Богородица”, където е уредена новата експозиция. През 1982 г. в преустроената сграда е открита експозицията “Революционната дейност на Васил Левски в Ловешкия край и издигането на ловеч за център на Вътрешната революционна организация”. Особен интерес в музейната сбирка представлява колекцията от лични и оригинални вещи на Васил Левски и на някои негови сподвижници, запазени единствено тук – печатничка, фалшиви турски печати, квитанции, сабя, кама и оригинален портрет от 1870 г.
РЕДОВНИ КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ
Празник на града е ЦВЕТНИЦА, която се чества всяка пролет. Празникът се отбелязва с многобройни културни прояви, организирани главно на площад “Тодор Кирков” в квартал “Вароша”. Провежда се традиционен пазар на народните занаяти.
Други редовни събития са: Празникът на Ловеч 11 май, Ловешкият есенен панаир, Ловеч Мюзик Фест, Ловеч Бардфест и др.

Забележителности

Може би най-атрактивната забележителност е ЛОВЕШКАТА КРЕПОСТ, разположена на десния бряг на река Осъм, на живописния хълм Хисаря. Крепостта е известна с факта, че е устояла на месечната обсада на византийците. Тук са открити следи от по-ранни селища – от късния енеолит, късноантичната и ранновизантийската епоха. Археологическите разкопки показват, че тук се е намирало и тракийско селище. Крепостта е построена от римляните като част от римска станция на важно пътно кръстовище.
ПОКРИТИЯТ МОСТ над река Осъм в Ловеч, свързващ новата част на града с архитектурно-историческия резерват и квартал "Вароша", е единственият по рода си на Балканския полуостров, а в цяла Европа съществуват само още три подобни моста - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт. Покритият мост се строи няколко пъти. Първият мост от 30-те години на 19 в. и вторият мост от 1871 г. са отнесени от реката. През 1874 година българския архитект Никола Фичев /познат още като Уста Кольо Фичето/ построява прочутия трети покрит мост, а в строежа се включват и много от жителите на Ловеч. Мостът е бил изцяло от дърво, дълъг 84 м с над 20 дюкяна покрай него. През 1925 г. мостът изгаря почти до основи. На негово място през 1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост, който е реконструиран през 1981-1982 г. с цел да придобие сегашния си вид, който е много близък до варианта на Кольо Фичето. Дължината му е 106 м. Шосето е заменено с пешеходна алея, около която се разпростират 14 магазинчета и две сладкарници.
Едно от най-интересните места за посещение в града е АРХИТЕКТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИЯТ РЕЗЕРВАТ “ВАРОША”, в близост до центъра на града, под хълма Стратеш, от другата страна на Покрития мост. Представлява местност с реставрирани над 160 къщи, строени през 70-те години на 19 в. голяма част от тях се обитават и в момента от техните собственици. Възрожденските къщи се отличават с особена архитектура и разположение – лицето на къщата е към двора, а гърбът й – към улицата. През 1969 г. квартал “Вароша” е обявен за архитектурно-исторически резерват. Забележителни образци на възрожденската архитектура са къщите-музеи на Васил Левски и сподвижниците му Марин Поплуканов, Иван Драсов, Тодор Кирков, Христо Цонев. Интерес представляват още Владишкият конак, старата градска баня, църквите “Света Неделя” и “Света Богородица”, паметникът на Васил Левски, висок 14 метра, картинната галерия.
ЕТНОГРАФСКИЯТ КОМПЛЕКС в Ловеч се състои от две съседни къщи в квартал “Вароша”. ДРАСОВАТА КЪЩА, открита през 1973 г., е строена през първата половина на 19 в. и е една от най-типичните за района. Тя представя бита на богато търговско семейство от края на 19 и началото на 20 в. Съседната РАШОВА КЪЩА е от почти същия архитектурен тип, строена около 1835 г., завещана на Историческия музей от последния й собственик Ненчо Рашев. Открита през 1983 г., къщата представя уредбата на средно заможен ловешки интелигент от 30-те и 40-те години на 20 в.

Околности

МУЗЕЯТ “КЪКРИНСКОТО ХАНЧЕ” се намира в село къкрина, на 17 км източно от Ловеч. Там са се провеждали заседания на местния революционен комитет и са намирали подслон някои комитетски хора. На 27 декември 1872 г. в ханчето е заловен Апостола на свободата Васил Левски. Възстановяваването на Къкринското ханче започва през 1926 г., а през 1931 г. музеят е открит тържествено.
ГЛОЖЕНСКИЯТ МАНАСТИР “СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ” се намира в живописна местност в северната част на Стара планина, до с. Малък извор. Построен е върху възвишение и отдалеч наподобява замък.
ТРОЯНСКИЯТ МАНАСТИР “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” е разположен на 10 км югоизточно от стария балкански град Троян, на 400 м надморско равнище. Той е най-големият манастир в Стара планина, трети по големина в страната след Рилския и Бачковския манастир. Предполага се, че е основан около 1600 г. През Възраждането той е бил известно книжовно средище. Манастирът е ограден от красиви гори и от река Осъм.
ЗЕЛЕНИКОВСКИЯТ МАНАСТИР “СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ” е в Троянския Балкан, на 5 км южно от река Черни Осъм. От манастира се открива невероятна панорама към върховете Голям Купен и Амбарица.
НОВОСЕЛСКИЯТ МАНАСТИР “СВЕТА ТРОИЦА” се намира близо до гр. Априлци.
На 20 км от Троян, в една от най-красивите части на Троянския Балкан, е разположен ТУРИСТИЧЕСКИЯТ КОМПЛЕКС БЕКЛЕМЕТО. Беклемето е най-високата точка на Старопланинския проход Троян-Кърнаре. Паметник-арка увековечава подвига на руските войни.
ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА е една от най-големите пещери в България, с площ около 20 000 кв. м, височина 60 м и дължина 2442 м. Намира се на 15 км северно от Ловеч, близо до село Деветаки. Пещерата е открита през 1921 г. В нея са намерени останки от неолита. През 1996 г. пещерата е обявена за защитен обект – природна забележителност.
ПЕЩЕРАТА “СЪЕВА ДУПКА” се намира близо до село Брестница, на 25 км от Тетевен. Счита се, че пещерата се е формирала преди 3 милиона години. Дължината на пещерата е 400 м, а температурата в залите е постоянна през цялата година – 7-11 градуса. Наречена е на имената на двама братя, които са се укривали тук от турците по време на робството. В пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датиращи от времето на Римската империя. В пещерата има три прекрасни зали – Концертна зала, Белият замък и Космосът. Концертната зала притежава забележителна акустика. Тук са пели много известни хорове.
На 7 км източно от Ловеч е СЕЛО ОРЕШАК, известно с фестивала на занаятите и приложните изкуства.
В района се намират осем резервата и защитени територии, които са част от огромния Национален парк “Централен Балкан”. Сред тях най-известни са РЕЗЕРВАТИТЕ “КОЗЯТА СТЕНА”, “СТЕНЕТО”, “БОАТИН” И “ЦАРИЧИНА”.

Здравеопазване

На територията на града се намира Многопрофилната болница за активно лечение “Проф. д-р Параскев Стоянов” АД, към която работи отделение за трансфузна хематология, обслужващо лечебните заведения от областта.

Имот на деня

магазин велико-търново център
Тип на имота: магазин
Град: Велико Търново
Квартал: ЦЕНТЪР
Площ: 250 кв. м.
Цена: 272000 EUR

Уникални за последните 24 часа: 5

  • Currently 5.00/5

Оценка: 5.0/5 (2 гласа)



Случаен имот

Тип на имота: офис

офис варна общината Град: Варна
Квартал: ОБЩИНАТА 4
Площ: 65 кв. м.
Цена: 500 BGN