ВИП имоти

Тип на имота: двустаен

двустаен софия овча-купел-2 48871 Град: София
Квартал: ОВЧА КУПЕЛ 2
Площ: 60 кв. м.
Цена: 400 BGN
Посещения:

Тип на имота: тристаен

тристаен софия витоша 43657 Град: София
Квартал: ВИТОША
Площ: 110 кв. м.
Цена: 155000 EUR
Посещения:

Тип на имота: тристаен

тристаен софия витоша 43657 Град: София
Квартал: ВИТОША
Площ: 110 кв. м.
Цена: 155000 EUR
Посещения:

Тип на имота: къща/вила

къща-вила софия горна-баня 41071 Град: София
Квартал: ГОРНА БАНЯ
Площ: 500 кв. м.
Цена: 220000 EUR
Посещения:

Пазарджик

Пазарджик е град в Южна България. Разположен е в плодородното Пазарджишко-Пловдивско поле, в най-западната част на Горнотракийската низина, на север от Родопите. Намира се на 205 м надморска височина, по поречието на река Марица.

Пазарджик отстои на 114 км югоизточно от столицата София, на 36 км западно от Пловдив, на 20 км северно от Пещера и на 43 км южно от Панагюрище.

Пазарджик е административен център на едноименната община и област. Общината граничи със седем общини от Пазарджишка област /Стрелча, Панагюрище, Лесичово, Септември, Ракитово, Пещера и Брацигово/, както и с четири общини от Пловдивска област – Съединение, Стамболийски, Марица, Родопи.

Името на града е умалително от думата “пазар”, т.е. Пазарджик означава пазарче.

Пазарджик е равнинен град. Пазарджишкото поле е заобиколено от Стара планина и от Родопите. На 2 км западно от града в Марица се влива река Тополница. Недалеч от града в Марица се вливат и реките Луда Яна и Чепинска река. През Пазарджик минава напоителният канал Паша-арк, който съществува още от турско време.

КЛИМАТ

Пазарджик има благоприятен преходен климат между умерено-континенталния и средиземноморския климат. Характеризира се с топло и сухо лято и влажна и умерено студена зима. Най-топлите месеци са юли и август със средна месечна температура 23-24 градуса, а най-студените месеци са януари и февруари със средна температура 1-2 градуса. Средната годишна температура е 12,5 градуса. Пазарджик е един от най-сухите градове в България с годишна сума на валежите около 500 мм. Най-много валежи има през пролетта и есента. Снежната покривка се задържа средно по 23-24 дни в годината, а понякога липсва въобще. Дългото и топло лято благоприятства отглеждането на зърно, ориз, тютюн, памук и други южни култури.

В района се наблюдават и някои неприятни климатични явления. През зимата това е т. нар. Температурна инверсия, когато под влиянието на студен арктически въздух температурата може да падне до минус 30 градуса. През декември често има мъгла. Неприятно за летния сезон явление е лятната буря, придружена от градушка и гръмотевици. През топлото полугодие Пазарджик може да бъде засегнат от продължителна суша, съпътствана от горещ тропически въздух, който може да повиши температурата до 43-44 градуса. През преходните сезони в района често падат слани.

НАСЕЛЕНИЕ И РЕЛИГИЯ

Населението на града е около 80 000 души.

В Пазарджик има 12 квартала: Вароша, Стадиона, Запад, Изток, Индустриална зона, Младост, Писковец, Ставропол, Устрем, Център, Широк център, Ябълките.

Преобладават християните от източноправославната група. Има и други християнски общности – петдесятна църква, особено силно застъпена сред ромското население, адвентна църква и евангелска църква, както и общността на арменската апостолическа църква. В Пазарджик има и мюсюлмани и евреи, които имат своите храмове.

История

Районът е бил обитаван от дълбока древност – през неолита и Бронзовата епоха. Още през античността хората са били привлечени да се заселят по тези места заради плодородната земя. Множеството могилни некрополи и селищни могили, открити в района, свидетелстват за това. Пазарджишкият регион е съхранил историята на траки, римляни, славяни, българи, византийци и турци.

Самият град е основан през 1485 г. на левия бряг на река Марица от татари, откъдето идва и старото му име – Татар Пазарджик. Възниква като търговско селище на пътя между Европа и Мала Азия – от Белград през Траянови врата за Цариград. От Пазарджик започва и водният път по река Марица. Така градът се оформя като важен кръстопът в най-западната част на Горнотракийската низина. Пазарджик е бил основно аграрен и пазарен град.


Отначало градът се развива в северна посока, където са построени 19 джамии. От всички джамии днес се е запазила единствено Куршум джамия, с най-високото минаре.


През втората половина на 16 век в Пазарджик трайно се завръща българското население. Градът се развива в западна посока, където е построена църквата “Свето Успение Богородично” и се създава първата българска махала – Вароша.


През 1574 г. великият везир Ибрахим паша построява най-големия турски паметник в Пазарджик – Куршум хан, един от най-големите на Балканския полуостров. Той представлява двуетажна каменна сграда и заема площ от 11 570 кв. м с обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци и 70 къщи с хареми. По време на освободителната Руско-турска война ханът е опожарен, а след това окончателно разрушен.


През 1748 г. Пазарджик е водоснабден, като водопроводът и тръбите се използват до 1930 г.


През османското владичество Пазарджик е голямо и богато селище, пазарен център и оживено занаятчийско, търговско и транспортно средище. През 17 и 18 в. градът се развива като пристанище-склад на река Марица за зърнени храни, ориз, вино, дървен материал от Родопите и желязо от Самоков. Реката е използвана като воден път, по която със салове се извозвали стоки за Одрин и Цариград. Всяка година от средата на юни до края на август южно от града се провеждал т. нар. Марашки панаир, който привличал търговци от цялата Османска империя.


Към средата на 19 в. османското население представлява една трета от всичките около 25 000 жители на града. По това време Пазарджик се състои от 33 махали – 18 турски, 12 български и 3 цигански. Макар че българските махали са по-малко на брой, те са по-гъсто населени, а българи има и в турските махали. Като търговски град Пазарджик привлича и друго население – евреи, арменци.


Така през 19 в. Пазарджик достига най-високата си точка на развитие и е сред големите градове в България. 70 % от жителите му са занаятчии и търговци. След 1856 г., когато българите добиват право да притежават земеделска земя, се увеличават и земеделските производители. Развива се и животновъдството, което дава материал на кожухарството и кожарството. Градът търгува с всички български земи – Мизия, Тракия и Македония, със Сърбия, Виена, Влашко, Цариград и Мала Азия. Пазарджишките търговци и занаятчии участват в много търговски панаири. Градът взема участие в международното изложение в Париж през 1855 г.


През епохата на Възраждането Пазарджик е важно духовно огнище на българщината. Първият епископ на града Дионисий Агатонийски въвежда в църквата използването и на български език наред с гръцкия. През 1823 г. той със собствени средства построява сграда и отваря в града общо българско училище, в което освен на гръцки се преподава и на български език. А през 1845 г. се открива и класно училище, където учебните занятия се водят само на български език.


През 1859 г. и църковната борба завършва с победа – гръцките духовници са изгонени от църквата “Света Богородица” и богослуженията започват да се извършват само на български. Главни деятели на борбата за църковна независимост са Стефан Захариев, Кара Никола Ангелов и Станислав Доспевски. През 1862 г. в града се основава читалище “Виделина”, а през 1870 г. – женското дружество “Просвета”.


През 1869 г. Васил Левски посещава за първи път Пазарджик и основава революционен комитет с председател Георги Консулов. Революционен комитет с председател Яков Матакиев основава и Бенковски /1876 г./. Пазарджик не въстава през април 1876 г., но помага значително за организирането на въстанието в околните селища. След потушаването на въстанието пазарджишките общественици се грижат за пострадалите и изпращат петиции до Великите сили за закрила на българското население.


Пазарджик е освободен от Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко на 14 януари 1878 г.


След Освобождението Пазарджик е вторият по големина град в Източна Румелия след Пловдив и населението му наброява 15 000 души. Според административното устройство на Източна Румелия Пазарджик е център на департамент /област/. Той включва в границите си околиите Пазарджишка, Панагюрска, Пещерска и Ихтиманска. Първи временен кмет на града е Ованес Съваджян. Председател на временната градска управа е Иван Чунчев, а председател на административния съвет става Константин Величков – най-бележитият гражданин на Пазарджик.


Постепенно занаятчийството запада. Градът се развива като пазарен и важен транспортен и търговски център на богат селскостопански район. Около 1888-1890 г. се заражда фабричната индустрия. Построени са оризарна, мелница за брашно и работилница за преработка на тютюн за износ. Пазарджик се слави с производството на ориз, коноп, вино, тютюн и зеленчуци. През следващите няколко десетилетия градът се развива като промишлен и търговски център.


От 1878 г. до наши дни Пазарджик е административен център на околия, окръг и община, а от началото на 1999 г. – и на област.

Икономика

Днес Пазарджик е център на една от най-проспериращите области в България.

Основните направления на промишлеността от национално, общинско и регионално значение са хранително-вкусовата промишленост и производството на оборудване.


Поради добрите природни условия и голямото количество на земеделската продукция преработката на плодове и зеленчуци и консервната промишленост е традиционен и силно развит отрасъл. Развива се и производството на месо в множеството частни ферми за свине и телета в района.


Обработваемата земя е 70 % от общата площ на общината. Около 80 % от земеделските земи са поливни. Значителен потенциал за напояване дават реките Марица, Тополница и Луда Яна. В общината са построени и водни канали с обща дължина 346 км, които пренасят вода от шест големи язовира. Всичко това е изключително благоприятна предпоставка за развитието на интензивно растениевъдство и животновъдство.


В общината се отглеждат и различни винени сортове грозде. Като цяло областта е известна с много винарски райони и изби. Добре развит отрасъл е и тютюнопроизводството. Тук се отглеждат основни ориенталски тютюн и “Вирджиния”.


В Пазарджик има търговски магазини на веригите Кауфланд, Билла, Техномаркет, Технополис.

Транспорт

През Пазарджик минават европейските транспортни коридори 4, 8 и 10. Територията на общината е свързана с жп коридора Европа – Азия.

Пазарджик е разположен на една от главните магистрали в България – София – Пловдив.


Градът разполага с добре развити автобусни и железопътни линии с останалата част от страната. От Пазарджик има редовни автобусни линии до София, Пловдив, Велинград, Панагюрище, както и до останалите по-малки селища.


Градската транспортна мрежа се състои от 14 автобусни и 4 тролейбусни линии, които обхващат най-важните райони на града.

Образование

Средното образование в града е представено от 10 профилирани гимназии и 4 средни общообразователни училища:
- Езикова гимназия “Бертолд Брехт” – поддържа активни контакти с културните институти на Германия, Франция, Великобритания и Испания, с фондациите “Отворено общество”, “13 века България” и “Св. св. Кирил и Методий”;
- Математическа гимназия “Константин Величков”;
- Професионална гимназия по механо-електротехника;
- Професионална гимназия по строителство и архитектура;
- Професионална гимназия по селско стопанство “Царица Йоанна” – поддържа контакти със земеделско училище във Франция;
- Професионална гимназия по икономика и мениджмънт;
- Професионална гимназия по химични и хранителни технологии;
- Гимназия “Иван С. Аксаков”;
- СОУ “Георги Бенковски”;
- СОУ “Д-р Петър Берон”;
- СОУ “Димитър Гачев”;
- СОУ “Георги Брегов”.

В града функционира междуучилищен център за професионално обучение след VІ и VІІ клас и обединен детски комплекс за извънкласни форми.


В Пазарджик се намира и Българо-германски център за професионално обучение, който организира курсове за икономическа, техническа и езикова квалификация.


В Пазарджик през 1973 г. е основан Полувисш педагогически институт. От 1999 и началото на 2000 г. в града има и филиали на Великотърновския и на Варненския технически университет.

Култура

В града се намира един от най-старите театри в страната, построен със средства, събирани доброволно от гражданите. Днес театърът е обединен с кукления театър под името ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР “КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ”.

РЕДОВНИ КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ


На 21 май от 1930 г. на църковния празник на свети свети Константин и Елена се чества Денят на града.


Всяка година през месец февруари се провежда Ежегоден фестивал за класическа музика “Зимни музикални вечери”, чието начало е положено от проф. Иван Спасов.

Забележителности

В Пазарджик се намират над 150 паметници на културата.

РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ в Пазарджик е един от водещите и най-стари музеи в България. Създаден е през 1911 г. с решение на Управителния съвет на читалище “Виделина”. През 2000 г. се преобразува в Регионален исторически музей с територия на дейност областите Пазарджик и Пловдив. Основните исторически експозиции са поместени в специално построена сграда на площ от 1200 кв. м и обхващат времето от палеолита до средата на 20 в. Музеят притежава собствена специализирана библиотека, реставрационно ателие и фотолаборатория.


ЕТНОГРАФСКАТА ЕКСПОЗИЦИЯ на Регионалния исторически музей е изложена в най-голямата жилищна сграда в Пазарджик от епохата на Възраждането, която е обявена за национален архитектурно-художествен паметник на културата. Построена е през 1850 г. от Никола Христович – богат пазарджишки търговец, в стила на пловдивската възрожденска барокова къща.


ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГАЛЕРИЯ “СТАНИСЛАВ ДОСПЕВСКИ” е основана през 1966 г. и носи името на възрожденския художник и общественик Станислав Доспевски, който е бил портретист. Върху изложбена площ от 800 кв. м са експонирани над 10 000 творби. Представено е българското изобразително изкуство от края на миналия век до наши дни. Експозицията включва творби от различни течения в българското изобразително изкуство: възрожденски реализъм, романтизъм, академизъм, реализъм, символизъм, импресионизъм, експресионизъм, социалистически реализъм, абстракционизъм.


Галерията има два филиала – КЪЩА-МУЗЕЙ “СТАНИСЛАВ ДОСПЕВСКИ”, която има статут на архитектурно-художествен паметник с национално значение /в нея в периода 1864-1877 г. е живял изтъкнатият български художник и обществен деец, който умира мъченически в тъмниците на Цариград/ и КЪЩА-МУЗЕЙ “ГЕОРГИ ГЕРАСИМОВ”, както и експозицията на открито на Величко Минеков.


КАТЕДРАЛНАТА ЦЪРКВА “СВ. БОГОРОДИЦА” в Пазарджик е най-голямата възрожденска църква в България. Построена е през 1836-1837 г. от розов риолит. Църквата представлява изключителна културно-историческа ценност със своята архитектура и великолепен дърворезбен иконостас. Това произведение на изкуството е символ на автентичното българско строителство. Дърворезбите са сред най-добрите примери на възрожденското майсторство на Балканския полуостров.


КЪЩАТА-МУЗЕЙ “КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ” е построена около 1850 г. Това е родната къща на Константин Величков – виден възрожденски деец, активен участник в национално-освободителните борби, политик и държавник в следосвобожденска България, поет, писател, преводач и художник. Тук през 1876 г. сестра му Теофана ушива знамето на Пазарджишкия революционен комитет, а на 21 април 1876 г. Васил Петлешков пръв съобщава в Пазарджик за избухването на Априлското въстание. От 1967 г. в къщата е подредена градска битова обстановка от края на 19 в. и началото на 20 в. и музеят е открит за посещения.


Други забележителности в града са СТАРАТА ПОЩА и ПАРКЪТ-ОСТРОВ “СВОБОДА”, известен още като “Острова”.

Околности

Над 100 селища, повече от 300 надгробни могили и плоски некрополи са паметниците на античността в района.

На територията на Пазарджишка община е открито едно от най-големите СВЕТИЛИЩА НА ТРИТЕ НИМФИ в село ОГНЯНОВО, както и СВЕТИЛИЩЕТО НА АСКЛЕПИЙ край село ПАТАЛЕНИЦА, датирани от 1-4 в.


На 10 км източно от града се намират природните забележителности БЕСАПАРСКИТЕ РИДОВЕ, където след археологически разкопки е разкрит голям тракийски град Бесапара – главен град на бесите и пътна станция на централния път Сердика-Филипопол. Открити са основите на сгради, архитектурни и скулптурни детайли, оброчни плочи, монети и др.


На 8 км от Пазарджик се намира СЕЛИЩНАТА МОГИЛА при село ЮНАЦИТЕ, която е най-голямата в Западна България. В могилата са открити много ценни находки, датиращи от второто хилядолетие преди новата ера. Разположението й определя високата й стойност като съсредоточие на многопосочни културни влияния през праисторията. На археологическия обект са проучени средновековен некропол, укрепление от римската епоха, тракийско селище и две селища от каменно-медната епоха.

Имот на деня

промишлена-земя габрово болта
Тип на имота: промишлена земя
Град: Габрово
Квартал: БОЛТА
Площ: 2000 кв. м.
Цена: 28000 EUR

Уникални за последните 24 часа: 16

  • Currently 2.33/5

Оценка: 2.3/5 (24 гласа)



Случаен имот

Тип на имота: тристаен

тристаен софия младост-2 Град: София
Квартал: МЛАДОСТ 2 4
Площ: 98 кв. м.
Цена: 460 EUR