ВИП имоти

Тип на имота: двустаен

двустаен софия овча-купел-2 48871 Град: София
Квартал: ОВЧА КУПЕЛ 2
Площ: 60 кв. м.
Цена: 400 BGN
Посещения:

Тип на имота: тристаен

тристаен софия витоша 43657 Град: София
Квартал: ВИТОША
Площ: 110 кв. м.
Цена: 155000 EUR
Посещения:

Тип на имота: тристаен

тристаен софия витоша 43657 Град: София
Квартал: ВИТОША
Площ: 110 кв. м.
Цена: 155000 EUR
Посещения:

Тип на имота: къща/вила

къща-вила софия горна-баня 41071 Град: София
Квартал: ГОРНА БАНЯ
Площ: 500 кв. м.
Цена: 220000 EUR
Посещения:

Перник

Перник е вторият по големина град в Западна България след столицата София. Той е административен център на едноименните област и община. Перник е един от индустриалните центрове на България, един от най-младите и бързо развиващи се градове в страната.
ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
Перник е разположен в Югозападна България, на 30 км югозападно от София, на 59 км североизточно от Кюстендил и на 70 км северно от Благоевград. Градът се намира в Пернишката котловина с надморска височина 700 и 850 м, на двата бряга на река Струма. Заобиколен е от планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин.
Общата площ на Перник е близо 29 000 дка, а дължината му е 22 км.
ОБЛАСТ Перник – една от 28-те области в България – заема площ от около 2 400 кв. км, което представлява 2,1 % от територията на страната, и е с население около 150 000 души. Областта се намира в географския център на Балканския полуостров, на важния път София-Солун-Скопие. Област Перник граничи на изток с град София, на запад със Сърбия, на север и югоизток със Софийска област, а на юг с област Кюстендил. На северозапад границата на областта съвпада с държавната граница с република Сърбия. В рамките на областта се включват шест общини: Брезник, Ковачевци, Перник, Радомир, Трън и Земен.
ОБЩИНА Перник граничи с общините София, Брезник, Радомир и Ковачевци. В границите на общината влизат градовете Перник и Батаница и 22 села. Общината заема 20 % от площта на едноименната област. Тя е на 10-то място по население и на 29-то място по територия в страната. По осигуреност с ресурси община Перник попада в първа категория общини в България.
РЕЛЕФЪТ на региона е изключително разнообразен. Тук се намират Пернишкото, Радомирското и Брезнишкото поле, а също така и части на планините Верила, Витоша, Люлин и Вискяр. Южните склонове са полегати и голи, докато северните са по-стръмни и обрасли с растителност. Близо 25 % от територията на общината са залесени.
Най-големите РЕКИ са Струма, Ерма и Владайска река. Река Струма е основен източник за питейно и промишлено водоснабдяване на град Перник и в същото време е водоприемник на отпадните промишлени води. В района има два големи язовира – “Студена” и “Пчелина”. Има минерални извори в кв. “Бела вода”, в близост до град Брезник и в село Рударци. Минералната вода в Рударци се използва за балнеопрофилактика и се продава като трапезна вода.
КЛИМАТИЧНИТЕ УСЛОВИЯ в района се определят от сравнително голямата средна надморска височина – 750 м, която варира в широки граници. Климатът на областта е умерено-континентален, като само Витошкият склон е с планински климат, който се характеризира с по-големи количества валежи. Характерна черта са температурните инверсии, особено през зимните месеци. Лятото не е много горещо, докато зимата е изключително студена. Пролетта настъпва сравнително късно – в края на март и началото на април. Средната температура през лятото е около 20 градуса. Най-голещият месец е юли със средномесечна температура около 30 градуса. Преобладават западните и югозападните ветрове, а през пролетта се наблюдава фьон. Голям е броят на дните с мъгли – 28,8 за годината. Средната годишна сума на валежите е 550-606 мм. Относително високата сума на валежите е положителен фактор за самоочистването на атмосферата.
Сред ПРИРОДНИТЕ БОГАТСТВА на региона са кафявите въглища, които предопределят насоката на икономическото развитие на областта. Те се експлоатират от “Мини Перник” АД, като средногодишното производство е 1950 хиляди тона. Пернишката община е богата на инертни материали, варовик, гранит, монцонит и сиенит.
Общата територия на ГОРСКИЯ ФОНД в община Перник е 175 000 дка. Основните дървесни видове са дъб и акация.

История

Благоприятният климат, наличието на обширни пасища и водните ресурси на района са създали условия за населяването му още от най-древни времена. Археологическите находки през последните години свидетелстват, че сегашната територия на Пернишка област е била обитавана още в праисторическо време от траките. Счита се, че Перник е връстник на Троя. Първите прояви на живот в района са от 6000 години преди новата ера /ранния неолит/. Тук са живели тракийските племена агриани /известни с отличните си умения като рудари и елитни бойци/, граеи и илеи. Техният основен град се наричал Адева и върху неговите развалини е построен Перник. Има археологически свидетелства за тракийско селище от епохата на късния неолит. От това време е и най-богатата в централнобалканската зона керамична колекция, която се съхранява в Историческия музей. В музея са изложени и релефи и скулптури, посветени на божествата Асклепий и Хигия, почитани в района заради многото минерални извори.
През римско време селището е заемало стратегическо място на пътя, свръзващ София с Кюстендил. През 4-6 в. тук съществувало неукрепено селище, чийто основен поминък били скотовъдството и рударството. В близката му околност били изградени три големи антични църкви.
През 7 в. в тези земи се заселват славяните, с името на чийто бог Перун се свързва името на града. В началото на 9 в. неголямото славянско селище е включено в пределите на Дунавска България. Най-вероятно още от създаването си то носи името Перник /Перуник, Периник/. В пролома на река Струма българите изграждат една от най-мощните български твърдини – Перник, чиято крепостна стена е с площ 4,5 ха.
По времето на хан Омуртаг селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. То е споменато в житието на Свети Иван Рилски, който е пазител на миньорите и покровител на града. В началото на 11 в. в непристъпната крепост е седалищшето на легендарния войвода Кракра Пернишки, играл важна роля в Първата българска държава. Особено голям е приносът на Кракра през 1004 г., когато той спира настъплението на византийския император Василий ІІ Българоубиец към Сердика. През 1016 г. Кракра Пернишки удържа нова, 88-дневна обсада и след многочислени загуби Василий ІІ отново е принуден да се оттегли. Прочутият войвода единствен остава непобеден от гръцкия император, покорил с голяма жестокост българската държава на Самуил. След смъртта на цар Иван Владислав през 1018 г. Кракра счита по-нататъшната съпротива за излишна и с цел да съхрани живота на българите, се подчинява на византийците заедно с подвластните му 35 крепости. Днес Пернишката крепост е една от най-големите забележителности на града. Крепостта преживява разрушително земетресение в средата на 11 в. Възстановена и достроена, тя просъществувала до 1189 г., когато била разрушена и опожарена от сръбския жупан Стефан Неман. През 1204 г. Перник влиза в пределите на Второто българско царство и става център на административна област.
През турското робство Перник изгубва значението си на важна крепост, защото се намира във вътрешността на империята. Перник вече не е и административен център. По време на османското владичество е малко животновъдно село, съставено от няколко пръснати махали и населено от около 1000 души. Развитието му се обуславя от природните богатства на околността. Силно развито било и скотовъдството.
Най-новата история на Перник започва през миналия век с разработката на богатите въглищни залежи в района. Градът се развива с бързи темпове заради големите доставки на въглища за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. 1891 г. са открити Мини Перник. През 1899 г. в града е построена първата електроцентрала в България. Тук светнала и първата в България електрическа крушка. Открити били редица рудници, сред които и най-големият български подземен рудник – шахта “Св. Ана”. Във връзка с разрастването на въгледобива през 1893 г. била открита експлоатацията на жп линията Перник-София, а през 1907 г. – и жп линията Перник-Радомир. В началото на 20 в. в селището се появило първото основно училище, лечебница, читалище с библиотека /1902 г./ и първият в България работнически театър /1919 г./.
С построяването на първите миньорски квартали по терасите на река Струма се слага началото на рударското селище Перник, на 1 км източно от едноименното село. През 1929 г. Перник е обявен за град, а през 1958 г. – за окръжен център. През 1931 г. тук е построена фабрика за производство на стъклария, а през 1933 г. – първото в страната предприятие за валцувани метали “Български железни заводи”, а също и фабрика за сушене на плодове и зеленчуци, която през 1951 г. прераства в единствения завод на Балканите за производство на пектин.
През втората половина на 20 в. до 1989 г. Перник израства като промишлен център с национално значение с добре развита металургия, машиностроене и енергетика. Няколко десетилетия градът е енергийното сърце на България. През 1948 г. е построен Машиностроителният завод, а в периода 1950-1970 г. в града започват работа ТЕЦ Република, металургичният завод “Ленин”, заводът за токоизправители, заводът за заваръчни машини, заводът за феромагнити, заводът за специални стоманени профили.

Религия

В Област Перник живеят около 150 000 души /по данни от 2001 г./, в общината – около 106 000 жители /по данни от 1998 г./, населението на град Перник е 83 000 души. Регионът има силно изразен регресивен тип демографска структура, изразяваща се в прогресивно намаляване на населението в ниските и средните и увеличаване във високите възрастови групи, с ниска раждаемост и висока смъртност и с трайна тенденция на отрицателен естествен прираст. Раждаемостта в община Перник е по-ниска от средната за страната – 7 % при 7,9 % за България. 56 % от населението е в трудоспособна възраст, а 28,2 % превишава тази възраст. Преобладават групите с ниска степен на образование. Възможностите за подобряване на образователната структура на населението са ограничени поради липса на възможности за трудова реализация в съществуващите предприятия.
Етническата структура на населението в региона е следната: 97,2 % от населението са българи, 2,03 % - роми и 0,07 % - турци.
Гъстотата на населението в района е 68 души на кв. км при 76 средно за страната. 74,1 % от населението живее в градовете.
Най-изповядваната религия в Перник и прилежащите му територии е източноправославието. В района няма джамии, синагоги и католически или протестантски катедрали, е единствено православни църкви и параклиси. По-известните от тях са: църквите “Свети Иван Рилски”, “Свети Георги”, “Свети Илия”, “Свети Спас”, манастирите “Свети Георги”, “Света Петка”, “Свети Пантелеймон”.
В административно отношение област Перник има 171 населени места, които включват 6 града, 164 села и една махала, разпределени в 6 териториални общински администрации: Перник, Радомир, Брезник, Земен, Трън и Ковачевци.

Икономика

В региона са развити почти всички отрасли на икономиката, като водеща роля има ТЕЖКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ: черната металургия /представена е от ”Стомана индъстри” и заема дял от 46,5 % от общите продажби на промишлената продукция/, производството на електро- и топлоенергия /с дял 15,1 %, представена от ”Топлофикация-Перник”/, машиностроителната и металообработващата промишленост /заема дял от 12,8 %, в тази област работят ”Прамет”, “Струма”, “Солидус”, “ЗГГМ”, “Минералмаш”/, електротехниката /”Инкомс-токоизправители/, въгледобивът и др. На територията на Пернишка област се изработва разнообразна продукция – добиват се каменни въглища, получава се стомана, различни видове прокат, универсални стругове, заваръчни машини, токоизправители, слаботокови трансформатори, електронни градивни елементи – магнити и ферити. Промишлеността обаче е силно засегната от икономическата криза.
Нараства делът на ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ – предимно шивашката, като се произвеждат конфекция и различни видове трикотажни изделия. В Перник се намира единственият на Балканите завод за производство на пектин, който изработва и плодови концентрати, пастьоризирани сокове и нектари. През последните години в Перник с бързи темпове се развива ТЪРГОВИЯТА: построени са магазини от типа на големите супермаркети – Кауфланд, Билла, Т-маркет, Плюс, Пени маркет, Технополис, Техномаркет и др.
Територията на региона е със сравнително ограничени ресурси за развитието на СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО. Обработваемата земя е около 157 000 дка, което е едва 33 % от общата територия на Пернишката община. Развито е растениевъдството и отглеждането на зърнени култури. В последните 10 години е намаляла посевната площ от 90 000 дка през 1990 г. на 30 000 дка през 2000 г. На територията на общината има 2500 дка земи, които са негодни за селскостопанско производство поради тяхното замърсяване с тежки метали.
ЖИВОТНОВЪДСТВОТО е важен отрасъл за община Перник. Наличието на значителни територии естествени ливади, мери и пасища е добра база за развитието на говедовъдството и овцевъдството. Налице е и пазар за продукцията – столицата София. Благоприятните природни фактори за отглеждането на фуражни култури също дават възможност за развитието на животновъдството. Развито е и рибовъдството на базата на съществуващите водни площи, а в периферните югозападни части на общината има екологични условия за отглеждането на пчели.
ТУРИЗМЪТ е слабо развит в община Перник. В прилежащите на общината планини са изградени туристически хижи и заслони, в района има курортен център с минерална вода в с. Рударци и язовири в селата Ярджиловци, Мещица, Студена и Боснек. Край витошкото с. Боснек се намират карстовият извор “Живата вода” и най-дългата пещера в България “Духлата”. Близостта на планината Витоша и намиращият се в района балнеоложки комплекс “Рударци” са добра предпоставка за бъдещо развитие на туризъм и ски-спорт.
Благоприятното географско местоположение /непосредствената близост на столицата, както и кръстопътят на европейските транспортни коридори/ обуславя доброто състояние на ТРАНСПОРТНАТА МРЕЖА в региона. Перник е голям и важен транспортен център. Стопанско значение имат железопътните линии София – Перник – Благоевград – Петрич, София – Перник – Гюешево и др. Има и удобни железопътни връзки за Кулата и Кюстендил. През територията на общината преминава и автомагистралата Е-79, която свързва София със Солун и Скопие. Областта има и стратегически позиции за развитието на транс европейския коридор № 4. Най-интензивни са транспортните връзки със София, където работи голяма част от населението на града. В градската част на Перник е развит тролейбусен и автомобилен транспорт.

Образование

В Перник действат 11 основни училища, 5 среднообразователни училища, 6 професионални гимназии – Професионална техническа гимназия “Юрий Гагарин”, Професионална гимназия\\по техника и строителство “Арх. Йордан Миланов”, Професионална гимназия по икономика, Професионална гимназия по енергетика и минна промишленост “Христо Ботев” /с 85-годишна история/, Технологична професионална гимназия “Мария Кюри”, Професионална гимназия по облекло и туризъм “Св. Иван Рилски”; Природо-математическа гимназия “Христо Смирненски”, Гимназия с преподаване на чужди езици “Симеон Радев”, едно спортно училище – “Олимпиец”. През октомври 2010 г. в града отвори врати и Висше учебно заведение с 350 студенти – Европейският политехнически университет. Това е първият частен университет от този род в страната.

Култура

При построяването му през 1957 г. по проект на арх. Александър Дубовик ДВОРЕЦЪТ НА КУЛТУРАТА е бил най-големият комплекс-културно средище на Балканския полуостров. Сградата е разположена върху площ от 4 250 кв. м. Към Двореца на културата функционират Професионален духов оркестър, Камерен оркестър “Орфей”, основан през 1975 г., Народен хор, основан през 1959 г., Камерен хор “Колегиум Кантикум”, създаден през 1987 г., Народен оркестър, който съществува от 1959 г., Ансамбъл за народни песни и танци “Граовска младост”, основан през 1959 г., Детска вокална група “Ванила”, Обединена школа по изкуствата, функционираща от 1954 г., Художествена галерия, създадена през 1958 г. като галерия-музей, която притежава колекция от 1300 творби на български автори, създадени в периода 1930-1990 г., Галерия “Интерфолк-Арт”, основана през 1990 г.
РЕГИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА “СВЕТОСЛАВ МИНКОВ” е създадена през 1955 г. и е най-голямото книгохранилище на територията на региона. Фондът на библиотеката е около 292 000 библиотечни единици.
ИСТОРИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ в Перник е създаден през 1953 г. като градски музей. През 1957 г. е открита първата експозиция. От 1959 г. прераства в Окръжен народен музей, а от 1968 г. се нарича Окръжен исторически музей. Във фондовете на музея се съхраняват около 55 000 единици – праисторическа керамика, материали от крепостта Кракра, оброчни плочки на Тракийския конник, иконна и нумизматична сбирка, етнографски тъкани, английско и руско оръжие от антифашистката борба и др. Музеят се посещава от около 11 000 души годишно.
МУЗЕЯТ НА МИННОТО ДЕЛО отваря врати през 1986 г. Той е разположен в запазените галерии на първия подземен рудник, който работи от 1891 г. – “Старите рудници”. Галериите на музея са дълги 630 метра. Експозицията проследява развитието на въгледобива за повече от един век. Повечето от експонатите са оригинални, което създава автентична руднична атмосфера. Музеят е уникална за Балканския полуостров туристическа атракция.
ОБЩИНСКИЯТ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР “БОЯН ДАНОВСКИ” е основан през 1919 г. Някога се е помещавал в Двореца на културата, но след като залата за 500 зрители е била унищожена от пожар, театърът е преместен в по-малка зала в Обединения детски комплекс. Театърът е удостояван с много национални награди. На сцената му са творили известни режисьори и артисти, сред които са Леон Даниел, Крикор Азарян, Христо Христов, Здравко Митов. Театърът бележи възход през 1977-1990 г., когато негов директор е Георги Русев. От 2006 г. в театъра се присъждат ежегодни театрални награди “Феникс”.
РЕДОВНИ КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ
От 1966 г. през последния уикенд на месец януари в Перник се провежда Международният фестивал на маскарадните игри “СУРВА”. Този фестивал на традиционните народни игри и обичаи с маски от 1985 г. има статут на международен фестивал. В него участват над 3000 изпълнители от цяла България и от много чужди държави. През 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове, а през 2009 г. градът официално е обявен за Европейска карнавална столица.
В Перник се провеждат Майски културни празници, Ноемврийски музикални празници, а на 19 октомври всяка година се чества Денят на град Перник.

Забележителности

Развитието на Перник като минно селище дава своето отражение на неговата архитектура. В града има три архитектурни акцента:
ЦЪРКВАТА “СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ” е строена 10 години – от 1910 до 1920 г. по идея на тогавашния директор на мината инж. Иван Симеонов. Стенописите в храма са дело на художниците Никола Маринов, Дечко Узунов и Александър Поплилов. Над входа на църквата има многоцветна мозайка с лика на Свети Иван Рилски, който е патрон на мината.
Сградата на МИННАТА ДИРЕКЦИЯ се намира срещу църквата. Построена е през 1932 г. по проект на архитектите Коста Николов и Илия Попов. Външно е оформена в неокласически стил, а вътре се забелязват влияния на ранната готика. В сградата има часовникова кула, чийно часовников механизъм е система Бреге. Той е свързан с още 30 по-малки стенни часовници вътре в сградата и работи на електромеханичен принцип. Централното фоайе, стълбище и кулоарите са облицовани с пъстроцветен италиански мрамор и гранит, а коридорите – с чешки декоративен фаянс.
МЕМОРИАЛЪТ НА МИНЬОРСКИЯ ТРУД е оригинален архитектурен акцент в центъра на Перник. Фигуралните композиции представят отделни моменти от труда на миньорите.
В непосредствена близост до града – в южната му част, на 2 км от центъра, на десния бряг на река Струма - са останките на прочутата КРЕПОСТ КРАКРА. Тя е свързана с името на войводата Кракра Пернишки, който единствен остава непобеден от войските на византийския император Василий ІІ Българоубиец. Крепостта е проучена и реставрирана през 1975-1985 г. Днес тя е привлекателно място с ефектното си осветление, 22-метровия пилон с националното знаме, стенобойните оръдия. На крепостните стени са монтирани панорамни платформи, които предлагат на посетителите поглед към целия град и красивите му околности.
В квартал ДАСКАЛОВО, близо до пътя София – Кулата, на брега на река Рударщица, е открито ТРАКИЙСКО СВЕТИЛИЩЕ, което представлява неправилен четириъгълник, ориентиран по посоките на света. Просъществувало е от 2 до 4 в. и е посветено на боговете на здравето. Състои се от култов двор, в чиято запазена част е разположен малък храм и монументален жертвеник към него. В България светилището е най-добре запазеното и с най-сложно устройство.

Околности

НАРОДЕН ПАРК “ВИТОША” обхваща територия с обща площ 26 500 ха, от които на територията на Пернишка община са близо 10 000 ха. В пернишкия дял на витоша се срещат 32 редки, застрашени от изчезване растения, включени в Червената книга на Република България.
По пътя за селата Дивотино и Люлин се стига до ЛЮЛИН ПЛАНИНА, която се намира на север от града. В планината е разположен ДИВОТИНСКИЯТ МАНАСТИР “СВЕТА ТРОИЦА”.
В планината Голо бърдо, разделяща Пернишката и Радомирската котловина, се намира ПРИРОДНИЯТ РЕЗЕРВАТ “ОСТРИЦА” – една от най-старите защитени територии в България. Обявен е за резерват през 1934 г. “Острица” е с обща площ 600 дка и в него има уникални растителни видове.
В района на витошкото село Боснек е МЕСТНОСТТА СВЕТА ВОДА с карстовия извор “Живата вода”. Според предание от 17 в. от чешмата на извора пиели само праведните, а на грешниците тя отказвала.
В района се намира най-дългата пещера в България – ДУХЛАТА /17 600 м/. Тя е дълбока 53 м и представлява сложна лабиринтна система, разположена на 6 етажа. От пещерата са проучени 15 км. Открити са повече от 50 зали с площ над 50 кв. км всяка.
На 13 км източно от Перник се намира КУРОРТНОТО СЕЛО РУДАРЦИ с минерални извори, което със своите хотел, почивни домове и три открити плувни басейна предлага чудесни условия за балнеоложки туризъм.
На 3 км над Рударци се намира СЕЛО КЛАДНИЦА, което е изходен пункт за посещение на ХИЖА “СЕЛИМИЦА” и за предприемане на походи из Витоша. Край Кладница се намира и известният КЛАДНИШКИ МАНАСТИР.
В близост до граничния град ТРЪН се намира туристическата ХИЖА “ЕРМА” и известният МАНАСТИР “СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ”.

Здравеопазване

Здравеопазването в Перник датира от 1894 г., когато е открита малка амбулатория с аптека, завеждана от медицински фелдшер. Първият лекар в града е назначен през 1898 г. През 1923 г. е построена първата болница на миньорите с 50 легла, а през 1956 г. – Окръжната болница със 150 легла. Окръжната и Обединената работническа болница се съединяват през 1973 г.
В днешни времена в града функционират следните здравни заведения: Многопрофилна болница за активно лечение “Рахила Ангелова”, която разполага с 310 легла, Многопрофилна болница за доизлекуване, продължително лечение и рехабилитация, която е със 120 легла, Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести и Дом за медико-социални грижи за деца, който разполага с 55 места.

Спорт

Пернишкото туристическо дружество е създадено още през далечната 1902 г., а Ловното дружество – през 1906 г. От 1912 г. в града съществува колоездачно дружество. През 1923 г. в Перник е учреден минен спортен клуб, който от 1924 г. е преименуван на гимнастическо дружество “Юнак”. Пернишките отбори по баскетбол и волейбол през 60-те и 70-те години на миналия век като национални първенци многократно участват във финалите на европейските клубни турнири.
В Перник има няколко футболни клубове: ФК Миньор /създаден през 1919 г. под името “Кракра”, носи името “Миньор” от 1952 г., през 2009 г. се класира на полуфинала за Купата на България/, ФК Металург /основан през 1954 г., през 1995/96 г. се класира на четвъртфинал за Купата на България/ и ФК Енергетик /създаден през 1967 г./.
Градът разполага с добра спортна база: стадионите “Миньор” /с капацитет 8000 седящи места/ и “Металург”, ръгби стадион “Валяците”, спортните зали “Борис Гюдеров” /с капацитет 2000 седящи места/, “Металург”, “Кракра”, “Дружба”, закрита зала за мини футбол, тенис кортове.

Имот на деня

тристаен софия център
Тип на имота: тристаен
Град: София
Квартал: ЦЕНТЪР
Площ: 80 кв. м.
Цена: 128000 EUR

Уникални за последните 24 часа: 10

  • Currently 4.00/5

Оценка: 4.0/5 (2 гласа)



Случаен имот

Тип на имота: многостаен

многостаен софия център Град: София
Квартал: ЦЕНТЪР 4
Площ: 200 кв. м.
Цена: 1460 EUR