ВИП имоти

Тип на имота: магазин

магазин бургас-регион гр.поморие 41498 Град: Бургас - регион
Квартал: гр.Поморие
Площ: 120 кв. м.
Цена: 350 EUR
Посещения:

Тип на имота: четиристаен

четиристаен бургас-регион гр.поморие 41497 Град: Бургас - регион
Квартал: гр.Поморие
Площ: 120 кв. м.
Цена: 1000 EUR
Посещения:

Тип на имота: четиристаен

четиристаен бургас-регион гр.поморие 41497 Град: Бургас - регион
Квартал: гр.Поморие
Площ: 120 кв. м.
Цена: 1000 EUR
Посещения:

Тип на имота: къща/вила

къща-вила софия горна-баня 41071 Град: София
Квартал: ГОРНА БАНЯ
Площ: 500 кв. м.
Цена: 240000 EUR
Посещения:

Тип на имота: къща/вила

къща-вила софия горна-баня 41071 Град: София
Квартал: ГОРНА БАНЯ
Площ: 500 кв. м.
Цена: 240000 EUR
Посещения:

Тип на имота: едностаен

едностаен софия обеля-2 36447 Град: София
Квартал: ОБЕЛЯ 2
Площ: 45 кв. м.
Цена: 270 BGN
Посещения:

Пловдив

Пловдив е вторият по големина град в България след София и 83-тият по население в Европейския съюз. Градът е важно икономическо, транспортно, културно и образователно средище за цялата страна и за Балканския полуостров.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ И ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Пловдив е разположен в централната част на Горнотракийската низина, на 160 м надморска височина. Отстои на 15 км северно от Родопите и на 50 км южно от Стара планина. Градът е построен в подножията на седем сиенитни хълма /Джендем тепе, Бунарджик, Сахат тепе, Небет тепе, Джамбаз тепе, Таксим тепе, а седмият – Марково тепе, е разрушен за направа на павета за павиране на пловдивските улици/, поради което често е наричан „Градът на тепетата” или „Градът на седемте хълма”. През Пловдив преминава най-пълноводната река в България – Марица. Така по естествен начин градът се разделя на две части – район „Северен” /на север от Марица/, и на юг от реката – същинската част на града, която включва останалите пет района /”Централен”, „Източен”, „Западен”, „Южен” и „Тракия”/.

Климатът е преходно-континентален, характеризиращ се със знойно лято и мека зима, почти без сняг.Средната годишна температура е 12,3 градуса по Целзий. Средната годишна относителна влажност на въздуха е 73 %. Средният годишен брой дни със снежна покривка е 33 дни. Мъглите са чести през по-хладните месеци /33 дни средно за една година/.

Населението на Пловдив е около 376 950 души. По етническо разнообразие градът е на първо място в страната. Естествено, преобладава българският етнос, но се срещат и арменци, евреи, турци, роми, гърци и др. Етнически обособени квартали са „Хаджи Хасан махала”, „Шекер махала”, „Харман махала” и „Столипиново”. Населението изповядва предимно християнската религия от всичките й клонове – източноправославен, католически, арменско-апостолически, протестантски, но в града има и мюсюлманска и еврейска общност. Има храмове на всички религии.

Пловдив е административен център на Пловдивска област, която обхваща централната част на Южна България и се състои от 16 общини. Градът е център и на Южен централен регион, който включва Пловдивска, Пазарджишка, Смолянска, Хасковска и Кърджалийска област.

История

Уникалното местоположение на Пловдив на древен кръстопът допринася за силното културно и политическо влияние от страна на източните и западните цивилизации върху него, въпреки че градът запазва и собствена културна идентичност. По-стар и от най-старите градове на света като Рим, Атина, Картаген, Константинопол, почти съвременник на древна Троя, Пловдив е град, построен върху останките на много предишни градове, а културата му се е развила като наследство на други предходни култури.

Пловдив възниква още преди шест хиляди години, когато траките от племената одриси и беси са оценили прекрасното съчетание на плодородна земя, спокойна река и непристъпни хълмове. Древногръцките историци считат, че негов първосъздател е митичният тракийски цар Евмолп – син на Хемус и Родопа. Градът приема името на легендарния си основател и е известен като Евмолпия.

През 342 г. пр. н. е. Филип Македонски завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис /град на Филип/. След половин век траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева, превод на Филипополис. В този период градът няколко пъти е разрушаван и опустошаван след набези на келти, готи и хуни.

През I в. сл. н. е. градът е превзет от римляните, а скоро след това става главен град на провинция Тракия Романа и е преименуван на Тримонциум – град на три хълма. Римските императори Траян и Марк Аврелий го благоустрояват заради стратегическото му местоположение. Построени са много нови пътища, стадиони, обществени сгради, бани, театри и храмове, направена е канализация и водоснабдителна система. През 2 и 3 в. от н. е. градът е обявен за метрополис на провинцията със собствен сенат и общотракийско събрание, упълномощено да събира данъци и мита и да кове монети. Именно тогава Тримонциум достига своя икономически и културен разцвет.

По време на упадъка на Римската империя през IV в. започва т. нар. „византийски период” в историята на Пловдив. Около средата на VI в. в града идват славяните, което постепенно променя етническия облик на региона. Славяните възприемат тракийското име Пулпудева, но го променят като Плъпдив, Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив.

След създаването на Първото българско царство Пловдив се оказва пограничен град, изключително важен в пограничните борби между Византийската империя и младата българска държава. За първи път през 812 г. хан Крум завладява Пловдив, но градът бил официално включен в пределите на българската държава от хан Маламир през 834 г. Пловдив преминава от ръце в ръце и е отвоюван от Византия от царете Симеон Велики, Петър и Самуил. Въпреки че българите го владеят за кратки периоди, това позволява на славяните да се установят трайно в града и околностите, което завинаги променя етническия и културния му облик.

През 1204 г. Пловдив попада под властта на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Българският цар Калоян воюва с тези рицари и два пъти за кратко превзема града. Пловдив остава в пределите на България до смъртта на Иван Асен II през 1241 г. До завладяването му от турците градът преминава от ръце в ръце повече от 15 пъти.

1364 е съдбовна година за Пловдив. Градът е завладян от османските войски начело с Лала Шакхин паша и пада под турско робство. Турците на свой ред му дават ново име – Филибе. Пловдив е главен град на османската област Румелия до 1382 г., важен административен център и постепенно започва да се превръща в типичен ориенталски град с много джамии и голям пазар. Останките от древните тракийски, римски и византийски времена са използвани за съграждането на нови сгради. Забележителен паметник от периода на османското владичество е Часовниковата кула, издигната през 16 век, една от най-старите часовникови кули в Източна Европа. В града имало 55 джамии и 800 магазина. Наред с Истанбул, Солун и Одрин, Пловдив става голям икономически център в европейската част на Турция. През 1853 г. населението на града вече наброявало 50 000 души.

Постепенно в града се оформя прослойката на заможни и добре образовани хора. През XIX век това събужда свободолюбивия дух на българите и Пловдив влиза в новата българска история с историческия си принос в две насоки: развитието на националната култура и борбата за църковна независимост. Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, д-р Вулкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъковите и Чомаковите. През 1861 г. е проведен първият църковно-народен събор, на който е поставено искане за църковна независимост. През 1870 г. Високата порта официално признава автономията на българската църква, а оттам и съществуването на българска нация.

Пловдив има пионерска роля и в развитието на българското образование. През 1839 г. в града е открито първото българско училище, а през 1850 г. чрез откриването на училището „Св. Св. Кирил и Методий” се поставя началото на модерното светско образование. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура. През 1868 г. училището „Св. Св. Кирил и Методий” прераства в първата българска гимназия, чиито възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на нацията. В Пловдив Христо Г. Данов основава през 1855 г. първата българска издателска къща. В Пловдив е създадена и първата българска печатница и се поставя началото на организираното книгоразпространение. Българският революционер Васил Левски организира революционен комитет в града.

Пловдив е освободен на 16 януари 1878 г. от ескадрона на капитан Бураго от състава на руските войски на ген. Гурко. Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г. урежда създаването на Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Пловдив като най-голям, богат и оживен български град е обявен за столица на младата държава и седалище на Временното руско управление. Окончателното приключване на Руско-турската война се урежда чрез Берлинския договор, по силата на който българската държава е разпокъсана на няколко части, а пловдив става столица на автономната област Източна Румелия.

Само седем години по-късно – на 6 септември 1885 г. – е обявено Съединението на България. Княжество България и Източна Румелия получават правото да имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Пловдив има основна заслуга за историческия акт на Съединението. Днес 6 септември се чества като Ден на Съединението и празник на град Пловдив.

След Съединението Пловдив остава и до ден днешен вторият по големина и значение град след столицата София. В града е построена първата железница /1874 г./, която след 1888 г. свързва Пловдив и София. През 1892 г. Пловдив е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие, чийто наследник днес е Пловдивският международен панаир. В Пловдив е открита и първата пивоварна фабрика.

Градът запазва естествения си статут на културен център. Създадени са културни институции от изключителна важност – библиотека, музей, театър. Първият театър „Люксембург”, в който са положени основите на професионалния театър в България, е построен в Пловдив. В града излизат две литературни списания и едно педагогическо. Археологическият музей на Пловдив притежава най-богатата елинистична колекция в страната. Иван Мърквичка и Антон Митов подреждат първата художествена изложба в залата на библиотеката в Пловдив. Първият хор с диригент Ангел Букурещлиев е основан в Пловдив. Първият обществен парк в България е създаден тук. В града се провежда Първият конгрес по стенография.

В началото на 20 век Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града са инвестирани германски, френски и белгийски капитали и се развива модерна търговия, банково дело и индустрия. През 1939 г. в града има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и в тютюневата промишленост. В годините на Втората световна война /през 1943 г./ със застъпничеството на тогавашния Пловдивски митрополит Кирил, по-късно станал български патриарх, са спасени от депортиране 1500 задържани евреи.

В годините след 1944 г. в Пловдив са построени мащабни индустриални предприятия, като Комбинат за цветни метали, Текстилен комбинат, Електроапаратурен завод, Тютюнев комбинат, Консервен комбинат, Комбинат за мотокари и др. През 50-те години е открита първата тролейбусна линия в Пловдив и е построен емблематичният за града хотел „Тримонциум”. През 60-те и 70-те години се оформят съвременните жилищни комплекси, а през 70-те и 80-те години изцяло е реставриран Стария град. През 1990 г. е завършен спортният комплекс „Пловдив”, включващ най-големия стадион и най-голямата гребна база в България. През 1999 г. в „Града на тепетата” се провежда Европейският месец на културата.

Транспорт

Пловдив е стратегически важен транспортно-комуникационен център на Балканския полуостров.
През града минават важни международни пътни артерии, които още от древността са свързвали Ориента с Европа, Балтика със Средиземноморието, Черно море с Адриатика. През Пловдив минават важните пътища Мюнхен – Будапеща – Белград – София – Одрин - Истанбул и София – Стара Загора – Бургас, както и два от европейските транспортни коридори – 4-ти и 8-ми.

Градът е стратегически железопътен възел.

През Пловдив протича река Марица, над която преминават шест моста: Пешеходният мост, автомобилните „Зеления мост”, мостът „Герджика”, Панаирният мост и мостът „Адата”, както и Железопътният мост в най-западната част на града.

Летище „Пловдив” напоследък се утвърждава като алтернатива на летище „София”. То е специализирано в обслужването на чартърни туристически полети през зимния сезон от декември до април за българските високопланински ски курорти Пампорово и Боровец. Летище „Пловдив” е разположено на 10 км югоизточно от града, на главния път Пловдив – Асеновград. На около километър от летищния терминал има жп спирка на жп линията Пловдив – Асеновград. Летището притежава собствен паркинг за 50 автомобила и 20 автобуса.

Образование

В Пловдив се намират много общи и профилирани средни училища: езикови и математически гимназии, Професионалната гимназия по туризъм „Проф. Д-р Ас. Златаров”, Националната Търговска Гимназия, Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия, Професионалната гимназия по Електротехника и Електроника, Пловдивската духовна семинария, Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков”, Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов”, Националната гимназия за сценични и екранни изкуства.

Висшите училища в града са:
- Аграрен университет, бул. „Менделеев” № 12;
- Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, ул. „Тодор Самодумов” № 2;
- Медицински университет, бул. „В. Априлов” № 15А;
- Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, ул. „Цар Асен” 24;
- Технически университет София, филиал Пловдив, ул. „Цанко Дюстабанов” № 25;
- Университет по хранителни технологии;
- Европейски колеж по икономика и управление;
- Земеделски колеж;
- Колеж по икономика и администрация;
- Медицински колеж към Медицински университет Пловдив;
- Технически колеж „Джон Атанасов” към ТУ, София.

В Пловдив има 19 читалища:
- „Алеко Константинов”, бул. „Шести септември” № 160;
- „Г. Търнев”, бул. „България” № 146;
- „Възраждане”, ул. „Стоян Чалъков” № 1;
- „Захари Стоянов”, ул. „Равнища” № 4;
- „Иван Вазов”, ул. „П. Р. Славейков” № 33;
- „П. Р. Славейков”, ул. „П. Д. Петков” № 42;
- „Съвременник – 1986”, жк „Тракия” бл. 141;
- „Христо Г. Данов”, бул. „Шести септември” № 128;
- „ХристоБотев”, ул. „Даме Груев” № 1;
- „Христо Смирненски”, ул. „Копривките” № 15;
- „Иван Вазов”, кв. „Коматево”;
- „Младост”, жк „Тракия”.

Култура

В Пловдив се намират и няколко културни центрове:
- Градски дом на културата, известен в миналото като Дом на профсъюзите „Стефан Кираджиев”;
- Общински младежки дом „Спектър” на ул. „Авксентий Велешки”;
- Културен център „ТракАрт”;
- Военен клуб – Пловдив;
- Драматичен театър „Н. О. Масалитинов” – наследник на най-старата театрална трупа в страната, основана през 1881 г. Театърът е създател на някои от най-големите имена на българския театър;
- Народна библиотека „Иван Вазов” – създадена като първа в България обществена библиотека, второто по големина национално книгохранилище, притежаващо колекция от ръкописи, редки и уникални български и европейски издания. Десетте специализирани читални на библиотеката посрещат по хиляда читатели от всички възрастови групи дневно;
- Държавен куклен театър – Пловдив – културна институция с 58-годишна история, която и днес се радва на голяма популярност сред всички възрастови групи и отстоява позиции на водещ в жанра.

Изобразително изкуство
Пловдив е градът на художниците. Не случайно тук е организирана първата художествена изложба /1912 г./. От средата на XIX век до днес градът се свързва с имената на художниците от Възраждането – Димитър Зограф, Захари Зограф, Станислав Доспевски, Георги Данчов. След Освобождението до наши дни в града творят Иван Мърквичка, Антон Митов, Христо Станчев, Сирак Скитник, Николай Райнов, Владимир Рилски, Давид Перец, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Йоан Левиев, Борис Ангелушев, Колю Витковски, Димитър Киров, Георги Божилов, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и др.

Още в края на 19 век в Пловдив се създава втората в страната Държавна художествена галерия след Националната в столицата. Днес фондът на Държавната художествена галерия Пловдив наброява над 6000 оригинални художествени произведения, експонирани в 4 различни сгради: Постоянна експозиция, къща музей „Златю Бояджиев”, Иконна сбирка на ул. „Съборна” и Постоянна експозиция на Цанко Лавренов на ул. „Княз Александър I”. В галерията се пази най-старото кавалетно произведение на българското изкуство – „Портрет на Софроний Врачански” от 1812 г., а също се съхранява и колекция от произведения на старата венецианска, френска, немска, холандска и фламандска живопис. Пловдивската художествена галерия съхранява и част от най-ценните образци на средновековното, възрожденското, следосвобожденското и съвременното изкуство на България.

Художествени галерии:
- Градска художествена галерия Пловдив, ул. „Княз Александър I” №15;
- Пловдив – Иконна сбирка, ул. „Съборна” № 22
- Пловдив – Музейна експозиция „Цанко Лавренов”, ул. „Артин Гидиков” № 14А
- Пловдив „Мексиканска графика”, ул. „Артин Гидиков” № 14А – постоянна експозиция на мексиканското изкуство, открита през 1981 г., дарение от мексиканските художници в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава;
- Пловдив – Музейна експозиция „Енчо Пиронков”, ул. „В. Кънчев” №1;
- Пловдив – Постоянна експозиция, ул. „Съборна” № 14А;
- Постоянна експозиция „Народен художник Златю Бояджиев”;
- Център за съвременно изкуство – Баня „Старинна”;
- Галерия Дяков, ул. „Ангел Букурещлиев” № 17 – учредена през 1996 г. и разположена във фамилната къща на известния пловдивски фабрикант и търговец на тютюн Петър Дяков.

В Пловдив се провеждат множество ИКОНОМИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ МЕРОПРИЯТИЯ:
- МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР – ПЛОВДИВ – има 110-годишна история и е съвременен център за информация и контакти; пролетните и есенните изложения на панаира и десетките специализирани изложби го превръщат в търговско-икономическо средище на бизнеса; представя българската икономика, както и интереса на чуждестранния бизнес към страната ни и региона;
- МЕЖДУНАРОДЕН ТЕЛЕВИЗИОНЕН ФЕСТИВАЛ „ЗЛАТНАТА РАКЛА” – за телевизионни филмови продукции; организира се всяка година съвместно с Българската национална телевизия в продължение на повече от две десетилетия; основната му цел е да насърчи развитието на българските телевизионни филми и сериали, както и да разшири контактите между автори и продуценти от цял свят;
- МЕЖДУНАРОДЕН ТЕАТРАЛЕН ФЕСТИВАЛ „СЦЕНА НА КРЪСТОПЪТ”;
- ФЕСТИВАЛ НА КУКЛЕНИТЕ ТЕАТРИ – домакин на фестивала е Пловдивският Държавен куклен театър всяка година през септември;
- МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА КАМЕРНАТА МУЗИКА – провежда се в Стария град повече от 30 години;
- ВЕРДИЕВ ФЕСТИВАЛ – провежда се ежегодно през лятото и събира почитателите на оперното изкуство на едно от най-атрактивните места в Пловдив – Античния театър;
- ВЕЛИКДЕНСКИ и КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ;
- МЕЖДУНАРОДЕН ФОЛКЛОРЕН ФЕСТИВАЛ – едно от най-екзотичните и масови културни събития в края на лятото;
- НАЦИОНАЛНИ ЕСЕННИ ИЗЛОЖБИ в къщите на Стария град – с над 30-годишна история;
- СЕДМИЦА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ИЗКУСТВА – домакин е историко-архитектурният паметник Баня „Старинна”;
- ПАНАИР НА ИЗКУСТВАТА „ИМПРЕСИЯ” И ДР.

През 1999 г. Пловдив бе домакин на програмата на Европейския съюз „ЕВРОПЕЙСКИ МЕСЕЦ НА КУЛТУРАТА”. Това беше най-мащабният културен форум в България в края на хилядолетието.

Забележителности

Пловдив е град с много музеи и археологически паметници. Старата му част, наречена Стария град, с възрожденски къщи от XVIII и XIX век, представлява един внушителен музей на открито, разположен върху Трихълмието на древния Тримонциум. В момента в Пловдив са регистрирани повече от 200 недвижими паметници на културата.

Трудно е да се подредят забележителностите на град Пловдив по важност, архитектурно или обществено значение и уникалност. Сред тях безспорно най-посещаваното място е АНТИЧНИЯ ТЕАТЪР - отлично запазен римски театър. Построен е в началото на 2 век, по времето на римския император Траян. Побирал е около 3 500 зрители. Разрушен е при земетресение през 4 в., но днес е успешно реставриран и се вписва чудесно в културната активност на града. Тук се провеждат редица културни прояви – Верди фестивал, Международният фолклорен фестивал, концерти и постановки на открито, опери, театрални представления през летните месеци от годината.

РИМСКИЯТ ОДЕОН е вторият /малкият/ античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. Построен е през 2-5 в. като седалище на градското събрание и по-късно е бил реконструиран и пригоден за нуждите на покрита театрална сграда.

РИМСКИЯТ ФОРУМ от времето на император Веспасиан през 1 в. се намира до днешната Централна поща в непосредствена близост до Римския Одеон. Заема площ от 11 ха и е бил заобиколен от магазини и обществени сгради.

РИМСКИЯТ СТАДИОН е бил построен през 2 в. по модел на Делфийския стадион. Побирал е 30 000 души, които са наблюдавали гладиаторски битки и спортни състезания. Разположен е на днешния площад „Джумаята”. Това е най-голямото антично съоръжение, запазено в града, архитектурата му е величествена.

Крепостта НЕБЕТ ТЕПЕ е крепостта, която през вековете се разпростира на трите тепета Небет, Джамбаз и Таксим, дала основите на днешния Стар град на Пловдив. На хълма Небет тепе се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през 12 в. пр. н. е. прераства в древнотракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯТ КОМПЛЕКС „ЕЙРЕНЕ” представлява останки от представителна сграда, строена през 3-4 в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол. В представителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите изображения.

ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ или петъчната джамия е най-големият мюсюлмански храм в града и един от символите му. Изграден е върху останки от стара християнска църква.

В Стария Пловдив могат да се видят ВЪЗРОЖДЕНСКИТЕ КЪЩИ от типичния за града симетричен архитектурен стил. Заможните местни търговци започнали да строят жилищата си по нов образец, украсявали ги с фрески и орнаменти и ги обзавеждали с разнообразни изящни вещи. Така възниква уникалният стил на пловдивската възрожденска къща, красива комбинация между западно и ориенталско влияние. Много от къщите са автентично запазени и до днес и в голяма част от тях се помещават музеи и галерии. Интерес представляват Балабановата къща, къщата на Степан Хиндлиян, на хаджи Драган Калофереца, Артин Гидиков, Георги Мавриди, Фурнаджиевата къща, Данчовата къща и много други.

В архитектурния ансамбъл на града се вписват ЦЪРКВИТЕ „Св. Св. Константин и Елена”, „Св. Марина”, „Св. Неделя”, „Св. Петка”, катедралната църква „Св. Богородица”. В Пловдив са изградени и католически храм „Св. Лудвиг”, както и протестантска и арменска църкви, синагога, а от времето на турското нашествие по тези земи са останали и действат и две джамии.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ в Пловдив е най-голямата съкровищница на археологическото богатство на древна Тракия. Музеят е създаден през 1882 г. и се помещава в старинната сграда на Източнорумелийското ковчежничество, построена през 80-те години на 19 в. от видния пловдивски архитект Йосиф Шнитер. Трите отдела – „Праистория”, „Античност” и „Средновековие”съдържат ценни находки от старокаменната епоха до ранноосманския период в българската история /15-16 век/. Сред експонатите от национално и световно значение са разнообразната колекция от неолитна керамика и култова пластика, обредното огнище от Небет тепе, украсени тракийски доспехи, както и прочутото Панагюрско златно съкровище от края на 4 в. пр. н. е.

ИСТОРИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ на гр. Пловдив е създаден през 1951 г. Разделен е на четири големи отдела, обединени през 1993 г.: отдел „Възраждане”, отдел „Съединение на Княжество България с Източна Румелия 1885 г.”, отдел „Нова история”, Къща-музей „Христо Г. Данов” и Градска художествена галерия. Те проследяват историческото минало на Пловдивския край от ранноосманския период /15-16 в./ до наши дни.

ЕТНОГРАФСКИЯТ МУЗЕЙ на гр. Пловдив се помещава в една от най-забележителните възрожденски къщи в Старинен Пловдив, някогашния дом на търговеца Аргир Коюмджиоглу, построен от родопския майстор строител Георги Хаджийски през 1847 г. Музеят е открит през 1917 г. Над 40-те хиляди предмети в неговите хранилища са разделени във фондовете: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор, Музикални инструменти и обреден реквизит, произведения на изобразителното изкуство. Показано е богатото разнообразие на народната култура, облекло, тъкани, шевици, музика и танци, които най-добре характеризират етнографските групи, населяващи Пловдивския край.

ПРИРОДОНАУЧНИЯТ МУЗЕЙ на гр. Пловдив е открит през 1955 г. в старинната сграда на някогашната Пловдивска община, построена през 1880 г. от известния архитект Йосиф Шнитер. Музеят е известен със своите богати сбирки в разделите Палеонтология, Минералогия, Ботаника. В него се намира най-големият сладководен аквариум в България с над 40 вида декоративни риби и някои земноводни. Особено ценна е сбирката от родопски минерали.

МУЗЕЯТ НА АВИАЦИЯТА е открит през 1991 г. на територията на авиобаза Крумово, на 12 км от Пловдив. Музеят притежава около 6800 експоната и 59 летателни апарата.

Общо движимите паметници на културата, съхраняващи се в петте музея на територията на Пловдив – Археологически, Етнографски, Исторически, Природонаучен музей и Градската художествена галерия, надхвърлят 30 000 експоната.

Литература

Пловдив има сериозни основания да се гордее като родно място на българската книга, книгоиздаване, книгоразпространение и периодичен печат. През 1855 г. тук е създадено първото българско издателство от възрожденеца Христо Груев Данов. Съвременните пловдивски издателства имат своя съществен принос за формиране облика на книжния пазар в страната и представянето на българската литература в чужбина.

Музика

Пловдивският симфоничен оркестър, създаден през 1945 г., е първият извънстоличен държавен оркестър. Солисти на Пловдивската филхармония са били Дмитрий Шостакович, Святослав Рихтер, Мстислав Ростропович, Юри Буков, Минчо Минчев и др. Оркестърът е гостувал в почти всички европейски страни.
Основаната през 1953 г. Пловдивска опера постига сериозни професионални признания не само в България, но и в Германия, Дания, Испания и Италия.
Блестящ с професионализма си е фолклорният ансамбъл „Тракия”, създаден през 1974 г.
Като град с богата и традиционна музикална култура Пловдив се доказва в широка жанрова палитра: от църковните песнопения на камерен ансамбъл „Филипополис” през класическите хорове – Хора на пловдивските момчета, хор „Детска китка”, хор „Евмолпея”, Женски камерен хор при АМТИ.
Академията за музикално и танцово изкуство /създадена през 1964 г./ е второто висше учебно музикално заведение в България след Националната музикална академия в София.

Здравеопазване

Пловдив разполага с пет болници с държавно и общинско участие, пет частни болници – Медлайн Клиник, Каспела, Торакс, Пълмед и Тримонциум, 16 поликлиники /от които 10 стоматологични/ и пет диспансера. На територията на града функционират над 30 държавни и около 600 частни лекарски кабинети и над 120 частни аптеки.

Спорт

Един от най-големите спортни центрове в България – спортен комплекс „Пловдив” – е разположен в северозападната част на града. Той включва стадион за 55 000 зрители, най-голямата гребна база на Балканския полуостров, закрит плувен басейн, открити и закрити тенискортове и лекоатлетическа писта.

Други значими спортни съоръжения в Пловдив са стадион „Локомотив” с картинг-писта „Лаута”, стадион „Христо Ботев”, стадион „Марица”, стадион „Тодор Диев”, хандбална зала „Локомотив”, спортните зали „Дунав”, „Строител”, „Чайка”, „Академик”, водният комплекс „Акваленд”, клубовете по конен спорт „Аркан”, конно-спортната база „Хан Крум”.

Четири пловдивски отбора са участници в професионалния футбол – „Ботев” /основан през 1912 г./, „Марица” /1921/, „Локомотив” /1936/ и „Спартак” /1947/.

Ежегодно от 1949 г. насам в Пловдив се провежда Международният боксов турнир „Странджа”.

Туризъм

Съхраненото богато архитектурно, историческо и културно наследство отдавна са утвърдили града като основен туристически център на България.

Ето и някои от по-големите ХОТЕЛИ в града:
- Новотел Пловдив – ул. „Златю Бояджиев” № 2, тел. +359/32/934444;
- Хотел „Тримонциум” – ул. „Капитан Райчо” № 2, тел. +359/32/605000;
- Хотел „Марица” – бул. „Цар Борис Трети” № 42, тел. +359/32/952737;
- Хотел „Новиз” – бул. „Руски” № 55, тел. +359/32/631281;
- Хотел „България” – ул. „Патриарх Евтимий” № 13, тел. +359/32/633599;
- Хотел „Тракия” – ул. „Иван Вазов” № 84, тел. +359/32/624101;
- Военен хотел – ул. „Ген. Радко Димитров” № 49, тел. +359/32/607194;
- Хотел „Лайпциг” – бул. „Руски” № 70, тел. +359/32/654000

Имот на деня

тристаен варна колхозен-пазар
Тип на имота: тристаен
Град: Варна
Квартал: КОЛХОЗЕН ПАЗАР
Площ: 90 кв. м.
Цена: 630 BGN

Уникални за последните 24 часа: 2

  • Currently 5.00/5

Оценка: 5.0/5 (1 гласа)



Случаен имот

Тип на имота: двустаен

двустаен варна колхозен-пазар Град: Варна
Квартал: КОЛХОЗЕН ПАЗАР 4
Площ: 60 кв. м.
Цена: 450 BGN