ВИП имоти

Тип на имота: тристаен

тристаен софия витоша 43657 Град: София
Квартал: ВИТОША
Площ: 110 кв. м.
Цена: 155000 EUR
Посещения:

Тип на имота: къща/вила

къща-вила софия горна-баня 41071 Град: София
Квартал: ГОРНА БАНЯ
Площ: 500 кв. м.
Цена: 220000 EUR
Посещения:

Сливен

Сливен се намира в Югоизточна България, в подножието на южните склонове на Сливенската планина, от която започва Източна Стара планина. Градът отстои на 280 км източно от столицата София, на 100 км от най-голямото търговско пристанище Бургас, на 195 км от Варна, на 130 км от границите с Република Гърция и Република Турция. В близост са градовете Нова Загора и Ямбол.
Сливен е административен център на едноименните община и област.
СЛИВЕНСКА ОБЛАСТ е разположена в Югоизточна България, на юг от Стара планина, върху 3544 кв. км и обхваща 3,19 % от територията на страната, което я поставя на 15 място между 28-те области на България. В областта живеят 213 000 жители, които представляват 2,8 % от населението на България. По гъстота на населението Сливенска област се нарежда на 11 място. Сливенска област граничи с областите Ямбол – на югоизток, Бургас – на изток, Велико Търново, Търговище и Шумен – на север, и Стара Загора – на юг и запад. В административно отношение областта е разделена на 4 общини: Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица.
Територията на областта се характеризира с разнообразен РЕЛЕФ. В релефно отношение има два района: на север - планински и полупланински, а на юг - равнинен. Южната част на територията на областта включва част от Тунджанската хълмиста и нископланинска област, Новозагорското, Керменското и Сливенското поле /последното от подбалканските полета в източна посока/. На север те са обградени от Стара планина и най-източните склонове на Средна гора. Най-високите върхове в планинската част са Чумерна /1536 м/, Българка /1181 м/ и Разбойна /1128 м/. Надморската височина на региона варира между 180 и 300 м. Няколко прохода в Стара планина /Твърдица, Вратник и Котлен/ свързват Южна със Северна България. Северно от град Сливен започва природният парк “Сините камъни”, който обхваща 7094 ха площ от Сливенския Балкан, известен под името Карандила.
Основен ВОДЕН РЕСУРС в областта е река Тунджа /най-големият приток на р. Марица/, която със своите 398 км заема четвърто място по дължина сред реките в България. Водите й се използват за питейни нужди и за напояване. На р. Тунджа е изграден един от най-големите язовири в страната – “Жребчево”, който е с обем над 400 млн. куб. м. Територията на района се пресича от реките Луда Камчия, Асеновска, Блатница, Стара река и др. В долината на р. Асеновска е построен язовир “Асеновец”, който е основният водоизточник за гр. Сливен.
Важен хидроложки ресурс за областта са минералните извори в близост до Сливен и Нова Загора – при с. Баня, около които са се развили балнеолечебни курорти. Сливенските минерални бани са курорт с национално значение, а минералните бани в с. Баня имат местно значение. Минералната вода в района е подходяща за лечение на стомашно-чревни и жлъчно-чернодробни заболявания, както и на болести на опорно-двигателния апарат и на периферната нервна система.

КЛИМАТЪТ в областта е умереноконтинентален и преходноконтинентален, дължащ се на средиземноморското влияние. Характерни са кратка и мека зима и сравнително горещо лято. В района духа местният вятър Бора.
Област Сливен се намира в екологично чиста среда със запазена екосистема. Няма замърсявания на почвите и водите с тежки метали.
РАСТИТЕЛНИЯТ СВЯТ в региона е богат и разнообразен – над 1000 растителни вида, от които 36 вида са вписани в Червената книга. ФАУНАТА е представена от над 244 вида висши животни, в това число 176 вида птици, от които 25 защитени и 21 вписани в Червената книга. Над 1110 вида са насекомите.

НАСЕЛЕНИЕ И РЕЛИГИЯ
По големина на населението Сливен се нарежда на 8 място в страната. В Сливен живеят близо 100 000 жители, а областта се населява от 209 000 жители /по данни от 2006 г./. Населението е разпределено в 119 населени места. Гъстотата на населението към 2006 г. е 59 души на кв. км. Втори по големина град в областта е Нова Загора, следват Котел и Твърдица.
Естественият прираст в последните години е отрицателен – минус 0,5 % за 2009 г. Икономически активното население в областта е 51 % от общото население.
В Сливенска област има представители на различни етнически групи: българите представляват 75 % от населението, арменци, евреи, каракачани, цигани /12,3 %/, турци /10,5 %/ и руснаци.
Двете основни вероизповедания в града са източноправославното християнство – изповядват го 81,8 % от населението, и ислямът /9,92 %/. В Сливен има няколко църкви: Катедрален храм “Свети Димитър” /построен през 1831 г./, църква “Свети Никола” /основана през 1834 г./, църква “Света София” /1836 г./, църква “Свети Николай Чудотворец”, църква “Света Петка”. В града функционират Християнска Баптистка църква /от 1991 г./, Евангелска петдесятна църква, Евангелска съборна църква.

История

Най-вероятно името на Сливен идва от местоположението му – градът е разположен на мястото, където се сливат полето, планината и трите реки – Асеновска, Селишка и Новоселска.
В района на Сливен е съществувал поселищен живот още в праисторически времена. Следите от най-старите селища датират от новокаменната епоха – 6 хилядолетие пр. н. е. Тези земи са били обитавани от траки, прабългари, славяни, били са във владенията на Римската и Византийската империя. Има намерени останки от трайкийско селище около 3-5 в. пр. н. е. Градът вероятно е възникнал като малко тракийско селище, наречено Туида, през 3 в. Околностите на днешния град били заселени от тракийските племена асти, кабилети и селети. Тяхната независимост продължила до времето на Филип Македонски и Александър Велики, които ги покорили, но не за дълго.
През 2 в. пр. н. е. започват римските завоевания в Североизточна Тракия. Районът на Сливен става част от Римската империя през 46 г. пр. н. е., когато градът е включен в новосъздадената римска провинция Тракия. По време на римското владичество били построени много пътища, водопроводи, мостове, укрепления.
Сливен става част от българската държава през 705 г., като част от заселената със славяни област Загора, дадена на Тервел според договора му с византийския император Юстиниан ІІ. По време на Първата българска държава заема ключова позиция за преминаването от Мизия към Тракия, от Дунав за Цариград през старопланинския проход Вратник /Железни врата/. По време на Втората българска държава е център на духовен живот. В околностите му са построени 24 манастира, които оформили комплекс, наречен малка Света гора.
Първи сведения за града дава арабският географ Идриси през 1153 г., наричайки го Истилифунос. По-късно е известен с имената Силимно, Сливно. В “История славянобългарска” /18 в. / Паисий Хилендарски го споменава вече като Сливен.
През 1388 г. Сливен пада под османско владичество и е превърнат в развалини. Градът и крепостите са разрушени, а манастирите – опожарени.
В първите десетилетия на турското робство населението отглежда ловни соколи и охранява Балканските проходи. През 1828 г. градът има 20 000 жители. След Руско-турската война от 1829-1830 г. над 15 000 българи напускат Сливен заедно с оттеглящите се руски войски и емигрират в Румъния, Бесарабия и южна Русия. Градът се развива като занаятчийски и търговски център. Развива се производството на вълнени платове и производството на оръжие.
През вековете градът постепенно се разраства и се превръща в духовен, културен и икономически център. Още през първите столетия на османското владичество Сливен и Сливенският край се превръщат в средище на хайдушкото движение. Сливен си спечелва името “Градът на стоте войводи”. Тук е родното място на националните герои Хаджи Димитър и Панайот Хитов.
Сливен е сред най-значимите духовни средища в България по време на Възраждането. Той е родно място на първия български поет Добри Чинтулов, на първия български художник, получил академично образование – Димитър Добрович. През 1827 г. в града е открито училище, а през 1860 г. е създадено читалище “Зора”. През 1879 г. П. Р. Славейков редактира първия брой на сливенския вестник “Българско знаме”. Тук е роден и основоположникът на българското театрално дело Сава Доброплодни, който написва и първата в историята ни пиеса – “Михал Мишкоед”.
С голямо историческо значение е и Котленският край, който става огнище на Българското Възраждане. Тук израстват и действат видните личности Георги Сава Раковски, Захари Стоянов, Геогри Мамарчев, Неофит Бозвели, Софроний Врачански, Петър Берон, Сава Филаретов и др. Оттук е и Георги Икономов – един от Апостолите на Априлското въстание.
Сливен заема особено място в икономическия живот на България. Тук са направени първите стъпки на българската индустрия благодарение на обстоятелства от географски и исторически характер, съчетани с предприемчивостта на сливенеца Добри Желязков. През 1834 г. той създава първата текстилна фабрика на Балканския полуостров, в която работят 500 работници. Това оказва огромно влияние върху по-късното развитие на Сливен. През 1864 г. в града е открита втора текстилна фабрика, а през 1872 г. се създават тютюнева и спиртна фабрика. Ежегодният Сливенски панаир съперничел на Узунджовския панаир и бил посещаван от търговци от Турция, Полша и Унгария.
Макар че по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. край града да не се водят сражения, 800 дюкяна и 100 къщи са опожарени. Особени заслуги за спасяването на Сливен от пълен погром има митрополит Серафим. На 4 януари 1878 г. руските войски освобождават града от турско робство.
След Освобождението занаятите западат, но текстилната промишленост продължава да се развива и да оформя икономическия облик на града. През 19 в. Сливен е окръжен център и е един от най-големите градове в България с 22 махали и над 20 000 души население, по-голямата част от които българи.

Икономика

Сливен е стар промишлен център, има традиции в областта на ПРОМИШЛЕНОСТТА. В града има предприятия както от леката, така и от тежката промишленост. По-важните отрасли на икономиката са производството на текстил и трикотаж, производството на облекло, производството на хранителни продукти и напитки, производството на машини и оборудване.
И днес Сливен е един от текстилните центрове на България. Тук се намират едни от най-големите текстилни предприятия в страната /инвестиция на италианския концерн “Миролио”/, а също и множество малки фирми, произвеждащи хавлиени тъкани и изделия, мъжки и дамски чорапи, облекло и др. С важно значение е производството на килими на много известния производител “Декотекс Карпет” АД. Регионът е известен и с традиционното за град Котел и селищата около него ръчно производство на изтъкани с фолклорни мотиви килими. Тук е и едно от малкото останали предприятия за първична преработка на вълна.
Вторият по значение отрасъл в Сливенска област е производството на хранителни продукти и напитки. Голямо значение за региона имат винопроизводството, млекопреработването /Сливенска област е на второ място в страната по събрано и преработено мляко/, производството на месо и месни продукти, на плодови и зеленчукови консерви, които се реализират на пазарите на Европа, САЩ и ОНД. Големи производители и износители на вино в региона са Домейн Бойар, чиято нова изба в Сливен е една от най-модерните в Европа, и “Вини” АД, който произвежда висококачествени вина и високо алкохолни напитки. Построено е и ново предприятие за производство на сирене и кашкавал от българо-гръцката фирма “Тирбул”. Зърнопреработването е представено от холдинга “Мелинвест”. В града се намират и едни от най-големите предприятия за преработка и пакетиране на ядки.
Традиционен за Сливенска област отрасъл е производството на машини и оборудване. Няколко големи фирми в Сливен и Нова Загора произвеждат универсални стругови машини, колонни пробивни машини, дървообработващи машини, металорежещи машини, селскостопанска техника, електрически осветители. Големи предприятия в областта на машиностроенето са ЗММ – Сливен и “Победа”, а в областта на електропромишлеността – “Динамо”.
Сливенският регион е важен доставчик на СЕЛСКОСТОПАНСКА ПРОДУКЦИЯ. В района има благоприятни условия за развитието на овощарството /най-вече производството на праскови и череши/, на лозарството, зеленчукопроизводството, производството на слънчоглед и зърнени култури, а също и за развитието на животновъдството.
Земеделските земи в областта заемат 1 827 хиляди дка, което представлява 51,5 % от територията. Над половината от обработваемата земя се използва за отглеждането на зърнени култури. Почвено-климатичните условия в долината на река Тунджа са най-благоприятните в страната за отглеждането на праскови. Доброто фуражно производство в общините Нова Загора и Сливен създава предпоставки за просперирането на говедовъдството и свиневъдството, а наличието на ливади и пасища в планинската и полупланинската част в общините Котел и Твърдица допринасят за развитието на овцевъдството и месодайното говедовъдство. Добри традиции съществуват и в областта на пчеларството. На територията на Сливенските минерални бани е изграден най-големият в Южна България Пазар за живи животни. В Сливен работят Институт по прасковата и Център за селекция и репродукция в животновъдството.
Сливенска област разполага с чудесни възможности за ТУРИЗЪМ, които се определят от нейното географско положение, богатото историческо наследство и природните дадености. Туризмът е приоритет в развитието на областта и един от най-бързо развиващите се отрасли.
Живописните склонове на Източна Стара планина с множеството си природни забележителности и наличието на голяма защитена територия – ПРИРОДЕН ПАРК “СИНИТЕ КАМЪНИ”, са предпоставка за развитието на екотуризма. Паркът е в непосредствена близост до град Сливен. Създаден е през 1980 г. Характеризира се с планински релеф, което го прави подходящ за развитието на почти всички видове планински спортове – ски, алпинизъм, скално катерене, колоездене, планинско колоездене, делтапланеризъм, парашутизъм, безмоторно летене, пешеходен и познавателен туризъм. Тук се намира връх Българка, скалните феномени Халката, Комините, Еньова булка, Калоянови кули, езерото Карандила. В пределите на “Сините камъни” може да се открие изключително биоразнообразие – над 700 растителни вида, от които 27 са включени в Червената книга на България. В парка има над 50 туристически пътеки, над 18 туристически маршрути. Най-често посещавана е местността “Карандила”, където има добри условия за краткотраен и дълготраен отдих – има изградена инфраструктура от хижи, почивни станции, бунгала.
В община Котел успешно се развива селският и екотуризмът. Тук има редица природни забележителности – пещери /Черните извори, Дряновска пещера, Кървавата локва, Приказна/, причудливи скални образувания /Урушки скали, Орлови скали, Злостен/ и красиви водопади /Скоковете, Медвенски извори, Синия вир/.
В община Твърдица има добри условия за целогодишен туризъм, за ловен туризъм и за ски спортове /под връх Чумерна/.
В общините Сливен и Нова Загора се развива балнеолечебен и СПА туризъм поради наличието на естествени минерални извори. С голям потенциал са Сливенските минерални бани, които от 1967 г. са курорт от национално значение. Минералната вода в курорта лекува стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни заболявания, а също болести на опорно-двигателния апарат и на периферната нервна система.

Транспорт

На територията на областта са развити автомобилният и железопътният ТРАНСПОРТ. Област Сливен разполага с добре развита железопътна инфраструктура. Всички общински центрове, с изключение на Котел, са свързани с железопътната мрежа на страната.
Край Сливен има изградено летище, което в миналото е използвано и за граждански нужди. В момента летището не се използва.

Образование

В Сливен има 39 училища, сред тях Гимназия с преподаване на западни езици “Захари Стоянов”, Природо-математическа гимназия “Добри Чинтулов”, Хуманитарна гимназия “Дамян Дамянов”, Средно художествено училище за приложни изкуства “Димитър Добрович”, Спортно училище “Димитър Рохов”, осем професионални гимназии – Професионална гимназия по текстил и облекло “Добри Желязков”, Професионална гимназия по строителство и геодезия “Арх. Георги Козаров”, Професионална гимназия по хотелиерство и туризъм “Акад. Неделчо Неделчев”, Професионална гимназия по икономика “Проф. д-р Димитър Табаков”, Професионална гимназия по електроника и електротехника “Мария Кюри”, Професионална гимназия по механотехника, Професионална гимназия по химични и хранителни технологии “Инж. Никола Кънев”, Професионална гимназия по транспорт и машиностроене.
В Сливен се намира Инженерно-педагогически факултет към Техническия университет в София, в който се обучават над 2300 студенти. Техническият колеж към същия институт, частният професионален колеж по мениджмънт и частният професионален търговски колеж допълват възможностите за обучение след завършено средно образование.

Култура

На територията на Област Сливен функционират 17 музея, 2 театъра, 109 библиотеки, 4 художествени галерии, симфоничен оркестър, ансамбъл за народни песни и танци, 2 училища по изкуствата, 112 читалища.
В Сливен осъществяват дейността си три държавни културни института – Драматичен театър, Куклен театър и Национален музей на текстилната индустрия.
ДРАМАТИЧНИЯТ ТЕАТЪР “СТЕФАН КИРОВ” е водещ театрален институт в региона и е професионален държавен театър от 50 години. Създаден е през 1918 г. към читалище “Зора”. От 1987 г. има собствена сграда с обща площ 1400 кв. м, с две зали – голяма с 500 места и камерна с 80 места.
ДЪРЖАВНИЯТ КУКЛЕН ТЕАТЪР е създаден като самодеен състав през 1960 г. Придобива статут на професионален театрален институт през 1971 г. От 1989 г. е настанен в съвременна сграда със зрителна зала, която разполага с 200 места.
НАЦИОНАЛНИЯТ МУЗЕЙ НА ТЕКСТИЛНАТА ИНДУСТРИЯ е филиал на Националния политехнически музей в София. Той е първият специализиран музей на индустрията в България. Създаден е през 1984 г. по повод 150-годишнината на българската текстилна индустрия, а от 1988 г. е член на Европейската текстилна мрежа. Музеят е настанен в самостоятелна сграда, която е паметник на културата, и експонатите му са разположени в три основни отделя – ръчно текстилно производство, текстилни занаяти и фабрично-машинно производство.
РЕГИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА “САВА ДОБРОПЛОДНИ” е създадена през 1955 г. Притежава фонд от над 265 000 библиотечни единици. Особено ценен е старопечатният фонд от книги, публикувани в периода 1806-1878 г. От 1999 г. библиотеката е инициатор и основен организатор на единствения в България Фестивал на детската книга.
ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГАЛЕРИЯ “ДИМИТЪР ДОБРОВИЧ” води началото си от художествена сбирка дарение към читалище “Зора” през 1905 г. Галерията е самостоятелен културен институт от 1965 г. Притежава една от най-богатите колекции в България с над 6000 творби. Галерията има четири постоянни експозиции: “Старо българско изкуство – икони и щампи 17-19 в.”, “Съвременно българско изкуство”, “Старият Сливен”, “Западноевропейска графика 18-19 в.”.
В Сливен се намира и едно от шестте национални училища по изкуствата в страната – НАЦИОНАЛНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАЗИЯ “ДИМИТЪР ДОБРОВИЧ”. Училището подготвя ученици в три специалности – рекламна графика, художествен текстил и иконопис.
В града има няколко музея. РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ е създаден през 1913 г. като музейна сбирка към читалище “Зора”. Самостоятелен институт е от 1946 г., а от 2006 г. има статут на регионален културен институт. Във фондовете на музея се съхраняват над 8000 експоната /археология, праистория, античност, средновековна етнография, Възраждане, нова и най-нова история/.
КЪЩАТА МУЗЕЙ НА ХАДЖИ ДИМИТЪР е паметник на културата от национално значение. Тя е родна къща на легендарния войвода Хаджи Димитър. Строена е в края на 18 и началото на 19 в.
КЪЩАТА МУЗЕЙ НА СЛИВЕНСКИЯ БИТ ОТ 19 В. се намира в една от най-старите махали на града и е обявена за паметник на културата от национално значение. Построена е през 1813 г. и е богато украсена с дърворезба.
КЪЩАТА МУЗЕЙ “ДОБРИ ЧИНТУЛОВ” също е паметник на културата. Музейната сбирка е настанена в родната къща на поета-възрожденец.
Културен институт с регионално и национално значение е СИМФОНИЧНИЯТ ОРКЕСТЪР, основан през 1933 г. към народното читалище “Зора”. От 1969 г. оркестърът е професионален. От 2000 г. оркестърът е инициатор и организатор на програма от образователни концерти, съобразена с обучението по музика в училище, а също организира и международни курсове за диригенти и изпълнители.
През 1960 г. като самодеен състав е създаден АНСАМБЪЛЪТ ЗА НАРОДНИ ПЕСНИ И ТАНЦИ, който от 1971 г. е професионален институт. Ансамбълът разпространява песенното и танцовото фолклорно наследство на Сливенския край в страната и в чужбина.
ЧИТАЛИЩНАТА БИБЛИОТЕКА “ЗОРА” се намира в пределите на Сливен. Тя има многогодишна история /през 1860 г. е изработен уставът й и отваря врати първата публична библиотека/. В библиотеката се съхранява най-старата книга в Сливен – от началото на турското робство в България.
РЕДОВНИ КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ
Някои от по-значимите ежегодни културни прояви в Област Сливен са: “Лятна академия на изкуствата Жеруна”; Международен пленер “Карандила”; Майски дни на културата; Димитровден – Празник на град Сливен; Ден на народните будители – Празник на град Котел, и др.

Забележителности

Културно-историческите паметници в Област Сливен са 1255, от които 23 с национално значение. На територията на областта има 5 архитектурно-исторически резервати. По брой на паметници на културата Сливенска област се нарежда на трето място сред останалите области. В региона са регистрирани над 120 праисторически селища и могили, над 300 са запазените надгробни тракийски могили, сред тях уникалните селищни могили край селата Караново и Дядово.
КАТЕДРАЛНИЯТ ХРАМ “СВЕТИ ДИМИТЪР”, построен през 1832 г., е централната църква в Сливен. Той е с формата на трикорабна псевдобазилика и има внушителни размери – 29 м дължина и 15 м ширина. Строежът и украсата на църквата са дело на майстори от Брациговата строителна школа. В двора на църквата са погребани всички сливенски митрополити.
ЦЪРКВАТА “СВЕТА СОФИЯ” е архитектурен паметник от национално значение. Намира се в един от най-старите квартали на града – “Ново село”. Построена е през 1836 г. върху руините на по-стара църква с помощта на родолюбиви сливналии, живеещи в Русия, Бесарабия и Румъния.
В местността Хисарлъка край Сливен са запазени останки от късноантичната и средновековна КРЕПОСТ “ТУИДА”.
На централния площад в Сливен се намира един от символите на града – ПАМЕТНИКЪТ НА ХАДЖИ ДИМИТЪР. Изграден е през 1931-1935 г. Негови автори са скулптурът Стефан Пейчев и архитектът Йордан Йорданов. В основата му са разположени бюстовете на сливенски възрожденци. През 1993-1994 г. паметникът е основно реставриран.
Друг символ на Сливен е ПАМЕТНИКЪТ НА 7 КОНЕН ПОЛК “ОРЛЕТО”, посветен на славния Сливенски полк, участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Изграден е с дарения на сливенски граждани и е открит през 1928 г. Паметникът е обновен през 1996 г.
В центъра на града се намира СТАРИЯТ БРЯСТ – 600-годишно дърво, обявено за паметник. Дървото е природен феномен. Свързан е и с историята на Сливен от времето на турското владичество и е един от символите на града.

Околности

В община Котел се намират АРХИТЕКТУРНИТЕ РЕЗЕРВАТИ – селата ЖЕРАВНА, МЕДВЕН И КАТУНИЩЕ, в които е запазена архитектурата от епохата на Възраждането. Тук са съхранени голям брой възрожденски къщи. Жеравна е резерват с национално значение, родно място на писателя Йордан Йовков, а в Медвен се е родил авторът на “Записки по българските въстания” Захари Стоянов.

На 49 км североизточно от Сливен е разположен ГРАД КОТЕЛ. Той е важно културно-историческо средище, родно място на видните възрожденци Георги Раковски, Неофит Бозвели, д-р Петър берон, Софроний Врачански, Гаврил Кръстевич, Алеко Богориди, Стефан Богориди и др. Културно-историческото наследство на община Котел включва 780 паметника на културата и над 50 археологически паметника – крепости и могили, някои от които добре запазени. В гр. Котел има няколко забележителности: Музеят на Възраждането; Природонаучният музей – първият провинциален природонаучен музей в страната, основан през 1952 г. от котленския учител Васил Георгиев, разполага с около 30 000 експоната; Пантеонът на Г. С. Раковски; Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев”; Битовата къща; квартал Галата, уникален със своите дървени възрожденски къщи, някои от които датират от преди 300 години.
На територията на община НОВА ЗАГОРА се намират над 100 исторически, художествени и архитектурни паметници, някои от които с национално значение. В региона са открити 500 надгробни могили, 26 праисторически селищни могили, 62 селища от късножелязната епоха, 74 от римската епоха, 32 средновековни селища. В гр. Нова Загора интерес представлява Историческият музей, създаден през 1960 г.
Интересът на учените още от 1947 г. предизвиква уникалната КАРАНОВСКА СЕЛИЩНА МОГИЛА, която датира от края на 7 и началото на 6 хилядолетие пр. н. е. В нея са живели 240 поколения. Могилата е много по-голяча от историческата Троя и е описана във всички учебници по археология в света. Тя е най-известният и значим праисторически паметник в България.
В гр. ТВЪРДИЦА функционират две местни музейни сбирки. Значим културен паметник е църквата “Света Петка”, която е построена през 1834 г. върху останки от стара църква от 1570 г.
МЕСТНОСТТА КАРАНДИЛА е разположена в североизточната част на Сливен, сред вековни гори. Тук се намира НАЦИОНАЛНИЯТ ПАРК “СИНИТЕ КАМЪНИ”, в който има много интересни естествени скални образувания и красиви водопади. На запад, север и изток паркът е ограден от просторни гори, а на юг граничи с гр. Сливен. В парка може да се открие изключително биоразнообразие. Местността е прочута с факта, че тук виреят 26 вида орхидеи. Има условия за ски – изградена е база и влекове.

Близо до Сливен е ВЪЗВИШЕНИЕТО ХИСАРЛЪКА, където са открити останки от древна цитадела. Тук всяка година се чества Празникът на пролетта. Районът предлага и възможности за СПА туризъм.

В региона има ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ: пещерите ЗМЕЙОВИ ДУПКИ и ОРЛОВА ДУПКА, водопадите ЗМЕЙОВА ДУПКА и КАМИЛСКАТА СТЪПКА.

Спорт

В Сливен са развити следните спортове: вдигане на тежести, бокс, борба, лека атлетика, футбол, алпинизъм. В града има 32 спортни клуба. Сливен разполага с няколко спортни зали с различно предназначение – за бокс, вдигане на тежести, борба, джудо, спортна акробатика, със закрита лекоатлетическа писта, колодрум, стадион, фитнес центрове.

Имот на деня

промишлена-земя габрово болта
Тип на имота: промишлена земя
Град: Габрово
Квартал: БОЛТА
Площ: 2000 кв. м.
Цена: 28000 EUR

Уникални за последните 24 часа: 16

  • Currently 2.33/5

Оценка: 2.3/5 (24 гласа)



Случаен имот

Тип на имота: двустаен

двустаен софия манастирски-ливади Град: София
Квартал: МАНАСТИРСКИ ЛИВАДИ 4
Площ: 66 кв. м.
Цена: 50000 EUR