ВИП имоти

Тип на имота: двустаен

двустаен софия овча-купел-2 48871 Град: София
Квартал: ОВЧА КУПЕЛ 2
Площ: 60 кв. м.
Цена: 400 BGN
Посещения:

Тип на имота: тристаен

тристаен софия витоша 43657 Град: София
Квартал: ВИТОША
Площ: 110 кв. м.
Цена: 155000 EUR
Посещения:

Тип на имота: тристаен

тристаен софия витоша 43657 Град: София
Квартал: ВИТОША
Площ: 110 кв. м.
Цена: 155000 EUR
Посещения:

Тип на имота: къща/вила

къща-вила софия горна-баня 41071 Град: София
Квартал: ГОРНА БАНЯ
Площ: 500 кв. м.
Цена: 220000 EUR
Посещения:

Хасково

Град Хасково е разположен в хълмистите равнини на Югоизточна България, в източната част на Тракийската низина. Намира се на юг от Пловдив, близо до долината на река Марица и Старозагорското поле, недалеч от границите с Гърция и Турция. Градът има ключово географско положение, тъй като е разположен на пътя, свързващ Запада и Изтока. През територията на Област Хасково минава най-бързият и пряк път от Европа за Азия и Близкия Изток – стратегическият международен път от Виена през Белград, София и Пловдив за Истанбул и Южна Азия. Хасково се пресича от европейските транспортни коридори 4, 9 и 10.

Хасково отстои на 225 км от столицата София и е отдалечен по въздух на 170 км от Черно море и на 140 км от Бяло море. Градът е разположен на 196 м надморска височина.

Хасково е административен център на едноименните община и област. Община Хасково е населявана от около 120 000 жители и включва 35 села. Регионът е с развита съвременна техническа инфраструктура, високо качество на живот на жителите и съхранена околна среда.

Област Хасково се намира в източната част на Централна Южна България. Граничи с областите Пловдив, Стара Загора, Ямбол и Кърджали, а в югоизточната си част – с Турция и Гърция. На изток областта достига подножието на Сакар планина, а на запад и северозапад – северните ридове на Източните Родопи. Област Хасково заема площ от 5538 кв. км, което представлява 5 % от територията на Република България. Населението на областта наброява около 303 000 души, които обитават 10 града и 251 села. Област Хасково се състои от 11 общини – Димитровград, Харманли, Хасково, Ивайловград, Любимец, Маджарово, Минерални бани, Симеоновград, Стамболово, Свиленград и Тополовград.

Територията около Хасково има типичен хълмист релеф и обхваща югозападните хребети на Сакар планина и северните части на Източните Родопи. В западната част на областта се намира височината Мечковец /860 м надморска височина/. Оттук извират реките Банска, Хасковска и Харманлийска. В областта текат и по-големите реки Марица, Арда и Съзлийка. Има топли минерални извори и балнеологични курорти в районите на Хасковски минерални бани и Меричлери, в Симеоновград и в село Долно Ботево. В района има залежи на оловно-цинкови и други цветни метали.

КЛИМАТ

Климатът е преходен между континенталното влияние от север и средиземноморското от юг. Той се обуславя от южното географско положение на Хасково и близостта му до Бяло море, от което го отделят сравнително ниските склонове на Източните Родопи, както и проникването на топъл въздух по долината на река Марица. Средната годишна температура е 12,6 градуса. Зимата е мека и кратка, лятото – продължително и горещо. През февруари в района духа фьон, който е предвестник на пролетта.

Хасково е известен като един от най-чистите екологично градове в страната. В екологичната програма на града се вписват много значими проекти, свързани с управлението на отпадъците, мониторинг на въздуха и водите, управлението на околната среда, екологично защитените местности и др.



НАСЕЛЕНИЕ И РЕЛИГИЯ

По данни от 2009 г. населението на град Хасково е 80 772 души.

Кварталите на града са: “Орфей”, “Бадема”, “Куба”, “Хисаря”, “Република”.

Хасково е град на етническа и религиозна търпимост. 88 % от населението изповядва православното християнство. 12 % са мюсюлмани /включително и ромското население/ и изповядват исляма. В града има две джамии. Има и групи арменци, както и малко евреи. През 2003 г. в Хасково е открита статуята “Света Богородица”, с която градът влиза в рекордите на Гинес за най-висока статуя на Богородица с Младенеца /33 м/.

История

7-хилядолетната история на Хасково го нарежда сред най-старите градове в България. Според археолозите първото поселение на територията на днешния град е възникнало още в средата на новокаменната епоха – около 5000 г. пр. н. е. В самия център на града се издига паметник-часовник, който е построен през 1985 г. във връзка с честванията за 1000-годишнината от основаването на града.

В пределите на града и околностите му са открити многобройни следи от праисторически, тракийски, римски, късноантични и средновековни селища. По долината на река Марица археолозите са намерили следи от човешка дейност, датиращи от неолита и бронзовата епоха. Има открити много стари съоръжения, гробници и култови светилища в региона на Сакар планина и Източните Родопи. Над 100 тракийски могили са разкопани в района на село Мезек /от 4 в. пр. н. е./, Александрово, край Симеоновград, в землището на село Маджарово, Татарево, Вълче поле, Войводово, Горски Извор.


Благоприятното географско положение и климат са станали притегателен център за заселването на тракийски племена по тези земи. Траките наричали града Марса, а местността - Асти. Тук те оставили силен отпечатък от разцвета на своята високоразвита цивилизация, свидетелство за което е и прочутата Александровска гробница.


По римско време в този район е минавал пътят, свързващ Европа с Мала Азия.


През 7 в. областта е била населена от славянски племена, а в началото на 9 в. е присъединена към територията на българската държава. В края на 8 в. в днешния квартал “Хисаря”, южно от Хасково, славяните изграждат ново селище, което е оградено с дебела крепостна стена. Две столетия по-късно е построена и втора стена и така възниква средновековен град с военен гарнизон, значително по брой население и развити занаяти. По време на Първото българско царство градът е център на значителен район между реките Клокотница, Харманлийска и Марица.


Селището е унищожено през 11 в. от византийските нашественици. Възражда се отново през Второто българско царство.


Едно от най-славните събития от историята на Хасково е битката при намиращото се в района село Клокотница, когато през 1230 г. цар Иван Асен ІІ разбива вероломно нахлулата в България многобройна войска на епирския император Теодор Комнин.


В края на 14 в. Хасково е било пазарно селище на важен кръстопът от Пловдив за Одрин и Цариград и от Русе към Беломорието. След превземането на земите турците назовават града Хаскьой /Владетелско село/, с което име е известен в периода на робството. По-късно Хаскьой се трансформира в днешното Хасково. В съвременното звучене името на града за първи път се употребява във възрожденската книжнина от средата на 19 в.


По време на Османското владичество градът се оформя като занаятчийски център. В близкото село Узунджово в продължение на близо 3 века се провежда най-голямото тържище на Балканите. Узунджовският панаир е основна врата за пренос на индустриални стоки от Западна и Централна Европа за Мала Азия, както и място за търговия на едро със селскостопански продукти, розово масло, кожа и местни занаятчийски произведения.


В епохата на Възраждането настъпва подем в стопанския живот на региона. В началото на 19 в. в града масово се заселват българи. Селището поддържа оживена търговия с Одрин, Енос и Цариград. Слави се с производството на памучни и копринени тъкани и килими. В средата на 19 в. силно развити са занаятите кожарство и кожухарство. В града има над 200 работилници и търговски кантори, оформени са улици. През 1858 г. е създадено съществуващото и днес читалище “Заря”.


През 1872 г. Апостолът на свободата Васил Левски създава тук таен революционен комитет, оглавяван от учителя Петър Берковски. Организацията обаче е разкрита и най-активните й дейци са заточени в Диарбекир.


Хасково е освободен от османско робство на 19 януари 1878 г. След Освобождението на България по силата на разпоредбите на Берлинския договор от 1878 г. земите на днешната Хасковска област остават в пределите на Източна Румелия във владение на Турция, като част от тях са върнати на България през 1885 г., а останалите – през 1913 г.


Освобождението на България поставя началото на новото, модерно развитие на града. Започва неговото административно, обществено и икономическо устройство. Появяват се мелници, маслобойни, предачници на коприна. Типични за града от този период са тютюневите складове, които осигуряват работа на голям брой работници. В началото на 20 в. Хасково се утвърждава като център на тютюневата промишленост. Стимулира се изграждането на нови храмове, училища, жилищни и административни сгради.

Икономика

Днес Хасково е един от проспериращите градове на България.

Традиционни за региона са текстилната, шивашката и хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето за леката промишленост и високотехнологичните производства.


Хранително-вкусовата промишленост се развива в областта на хлебопроизводството, месопреработвателната и млечната промишленост. В района традиционно се отглежда тютюнът. Хасково е и един от винарските центрове в страната. Развита е консервната промишленост. Хранително-вкусовата промишленост е развита и в общините Свиленград и Харманли.


Традиционен отрасъл е и машиностроенето. Произвеждат се машини за хранително-вкусовата и млекопреработващата промишленост. Хасково е един от основните центрове на българското машиностроене за хранително-вкусовата промишленост. Произвеждат се технологични линии за производство на месни и млечни продукти, отоплителни и битови уреди.


На територията на община Димитровград е развита химическата промишленост. Тук функционират две от най-големите в страната фирми: Вулкан АД – за производство на строителни материали, и “Неохим” АД – за производство на изкуствени торове.


С добри традиции в развитието на шивашката, текстилната и трикотажната промишленост са общините Хасково, Харманли и Свиленград.


Промишленият облик на областта се формира от четирите най-големи по население общини – Хасково, Димитровград, Свиленград, Харманли.


Промишлеността в региона се характеризира с добре развита отраслова структура, утвърдени пазарни традиции, квалифицирана работна ръка и сравнително добре развит сектор на малките и средните предприятия.


Селското стопанство е един от водещите отрасли на Област Хасково и създава заетост на голяма част от населението. В областта съществуват изключително благоприятни климатично-почвени условия за развитието на растениевъдството. Селскостопанските култури, които се отглеждат, са най-разнообразни: едно от най-качествените сортове грозде в страната – мерло; ориенталски и едролистен тютюн, който е основен поминък на населението в много от селата на областта; зърнени култури; оранжерийни зеленчуци – домати, краставици и др.; дини и пъпеши. В района има големи лозови и овощни масиви /ябълки, череши, круши и др./. Има селскостопанска борса за търговия с плодове и зеленчуци на едро.


Туризмът е отрасъл със засилващо се значение в областта. Най-благоприятни условия за развитието на различни видове туризъм – културен, селски, балнеолечебен туризъм, има в общините Хасково, Минерални бани, Маджарово и Ивайловград.


Минерални бани е национален балнеоложки център и красив курорт, подходящ за балнеолечебен, екологичен и селски туризъм. Минералната вода в курорта лекува заболявания на двигателната и храносмилателната система, гинекологични и кожни заболявания.

Транспорт

Географското местоположение на Област Хасково, и най-вече близостта до границата с Гърция и Турция, е изключително благоприятно и представлява важен фактор за развитието на региона.

През областта преминават международният път, който свързва Западна и Централна Европа с Истанбул, и международният път, свързващ Северна Европа със Средиземноморието.


При Свиленград, една от общините в областта, се намира един от основните гранично-пропускателни пунктове в България, през който преминава пътят за Гърция и Турция – ГКПП “Капитан Андреево”.


Най-близкото летище отстои на около 70 км от Хасково и се намира в Пловдив.

Образование

В Хасково няма университети, след като през 2008 г. бяха закрити филиалите на Тракийския университет в Стара Загора и на софийския УНСС.

Култура

Хасково е град с богати културни традиции и значими постижения в областта на науката и изкуството.

РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ съхранява над 120 000 движими паметници на културно-историческото наследство, много от които имат изключителна стойност. В музея са изложени няколко експозиции: “Археология”, “Етнография”, “Възраждане и национално-освободителни борби”, “Градски бит – 19 в.” /Паскалевата къща/, “Домашни занаяти – до края на 19 в.” /Шишмановата къща/, “Проф. д-р Асен Златаров”.


РЕГИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА “ХРИСТО СМИРНЕНСКИ”, която е създадена през 1953 г., съхранява около 390 000 библиотечни единици и в нея се получават 130 периодични издания.


НАРОДНОТО ЧИТАЛИЩЕ “ЗАРЯ” е създадено през 1858 г. от будни граждани на града. От 1870 г. в него работи неделно училище, изнасят се сказки, организират се забави. През 1872 г. много от читалищните дейци се включват в тайния революционен комитет, основан в Хасково от Васил Левски. След Освобождението на сцената на читалището се играят първите театрални представления в града. От 1966 г. читалището разполага с нова сграда.


ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕНИЯТ ТЕАТЪР “ИВАН ДИМОВ” се помещава в сграда, която е построена през 1926 г. Професионален театър в Хасково съществува от 1921 г. Театърът носи името на един от най-добрите драматични и киноактьори Иван Димов, който е бил актьор и режисьор в града.


РЕДОВНИ КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ


В края на април тук се провеждат традиционните литературни дни “Южна пролет”. Вече три десетилетия в града се събират дебютанти в поезията и прозата от цялата страна.


Съборът на народното творчество “Китна Тракия пее и танцува” се организира в края на май в парк “Кенана”. В него участват самодейни състави.


На 8 септември се чества Празникът на града.


В края на септември е Джазфестът Хасково.


Музикалните дни “Недялка Симеонова” от дълги години привличат млади изпълнители на класическа музика. Конкурсът за инструменталисти в края на октомври е съпътстван с многобройни концертни прояви на местния Симфоничен оркестър.


Хасково е домакин също на Театрални празници, на Републиканския шампионат по спортни танци, традиционната Седмица на читалищата от 1 ноември, Коледния фолклорен фестивал, който представя автентични народни обичаи и песни.

Забележителности

ЦЪРКВАТА “СВЕТА БОГОРОДИЦА” е най-старата и респектираща църква в града. Построена е в годините на Османското владичество. След упорити искания замогналите се занаятчии и търговци успяват да издействат разрешение за построяването й. Строежът завършва през 1837 г. Изразходват се големи суми, използва се и помощта на населението от града и околните села. Така църквата изиграва голяма роля за националното самосъзнание. Декорирана е с богата дърворезба и стенописи. Иконите са от 19 и началото на 20 в.

МОНУМЕНТЪТ “СВЕТА БОГОРОДИЦА С МЛАДЕНЕЦА”, издигнат в чест на Божията майка, закрилница на града, е в рекордите на Гинес. Най-голямата в света статуя на Дева Мария с малкия Исус се издига на хълма “Ямача” и е един от символите на града. Тя е висока 14 м и е поставена върху 17-метров фундамент. Изработена е от бетон и тежи 80 тона. Открита е през 2003 г. От столетия Дева Мария е смятана за покровителка на Хасково, затова от 1993 г. 8 септември /празникът Рождество Богородично/ е обявен за ден на града.


ЦЪРКВАТА “СВЕТИ АРХАНГЕЛИ МИХАИЛ И ГАВРАИЛ” датира от 1861 г. Тя впечатлява с богатите дърворезби на иконостаса, с архиерейския трон и с малкия иконостас, дело на известния майстор Яне Спиров. Атрактивни са и великолепните стенописи и иконите, сред които се открояват “Събор Архангелски” от 1862 г., “Св. Йоан Кръстител” от 1872 г., “Въведение Богородично”, “Рождество Христово”.


ПАСКАЛЕВАТА КЪЩА съхранява експозицията “Градският бит от следосвобожденската епоха”. Проследен е преходът от традиционния селски бит към градския бит на местното население от втората половина на 19 в. Изложбата е във възрожденската къща на влиятелния и богат търговец чорбаджи Паскал, който е участвал в хасковската община по време на Възраждането.


ШИШМАНОВАТА КЪЩА съхранява експозиция на местните занаяти, а ГУРКОВАТА КЪЩА е мястото, където е отседнал генерал Гурко по време на Руско-турската освободителна война.


В Хасково има и други ВЪЗРОЖДЕНСКИ КЪЩИ, построени в средата на 19 в. Те са собственост на богати търговци и занаятчии и са доказателство за нарасналото благосъстояние и национално самочувствие на своите стопани, а също и за новите художествени виждания на времето.


ПАМЕТНИКЪТ НА НЕЗНАЙНИЯ ВОЙН се намира на централния градски площад “Свобода”. Открит е през 1927 г. Негов автор е скулптурът Тома Делирадев. Паметникът е посветен на загиналите в Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г., във войната за Обединението на България, в Балканската война и в Първата световна война.


ПАМЕТНИКЪТ НА КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА е готов през 1963 г. Негов автор е художникът Стою Тодоров. Капитан Петко е бил известен войвода в Хасковския район, който заедно със своята дружина е защитавал българското население от злоупотребите на турците. Неговият отряд остава на охранява региона до Съединението на България.


СТАРАТА ДЖАМИЯ или още ЕСКИ ДЖАМИ, построена през 1395 г., е първата джамия на Балканския полуостров, изградена непосредствено след нахлуването на турците.


Други забележителности в града са ПАМЕТНИКЪТ НА ХАСКОВСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНЦИ, КИРКОВОТО УЧИЛИЩЕ, което е музей на народните будители от Хасково, и др.


Хасково е слави като място с доста зелени площи. В града има четири парка.


Най-големият парк на територията на общината е ПАРК “КЕНАНА”. Той заема площ от 236,6 хектара. Намира се североизточно от града. Изграждането му завършва през 1970 г. Около 70 % от общата му площ е залесена основно с насаждения на възраст между 60 и 70 години.

В парка има изкуствено езеро, детски и спортни площадки, два хотела с прилежащи басейни и спа центрове, голям комплекс от тенискортове.

В парк “Кенана” се намира ЗООПАРКЪТ “ХАСКОВО”, чието начало е поставено през 1958 г. През 1977 г. зоокътът се разполага върху терен от 12 дка. В него сега има няколко сектора – на водоплаващите птици, на гризачите, на грабливите птици, на дребните бозайници и декоративните птици, на приматите, на големите котки, на дребните хищници и на тревопасните животни.


В южната част на Хасково, на едно от първите възвишения на Източните Родопи, върху 500 дка, се намира ПАРК “ЯМАЧА”. Той е създаден в периода 1958-1970 г. В началото на парка е разположен Монументът “Света Богородица”, влязъл в Книгата на Рекордите на Гинес. В парка е построен и стадионът на града, детски сектор, открит басейн.


ПАРКЪТ “СПОРТЕН КОМПЛЕКС” е построен през 2008 г. на мястото на пустеещо дере. Той разполага с четири специализирани спортни игрища – за футбол, баскетбол, волейбол и тенис.


ПАРКЪТ ДО ЕЗИКОВАТА ГИМНАЗИЯ е облагородено незаконно сметище. Завършен е през 2002 г. В него има детски кът, места за отдих.

Околности

На 15 км от Хасково по посока Симеоновград, в село Александрово, през 2009 г. е открит МУЗЕЯТ НА ТРАКИЙСКОТО ИЗКУСТВО. Той е изграден с финансовата помощ на Япония, възлизаща на близо 3 млн. щатски долара. Музеят е с разгъната застроена площ от 833,4 кв. м. В него се намира музейна експозиция и копие на гробницата в Александрово. Тук са изложени и най-забележителните археологически паметници в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на река Марица.

През 2000 г. в могилата “Рошавата чука” край село АЛЕКСАНДРОВО е открита уникална ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА от 4 в. пр. н. е. с изключителни по художествена стойност стенописи. Постройката, играла ролята на храм и мавзолей, е един от най-забележителните паметници на тракийската култура. Живописта от гробницата е ценен източник за тракийската действителност – за облеклото, снаряжението и въоръжението на древните траки. Тя е доказателство за високите художествени умения на траките и интересът към нея от страна на българската и световната общественост е огромен.


МЕЗЕКСКАТА ГРОБНИЦА се намира край село Мезек, на около 10 км от Свиленград. Това е най-голямата куполна гробница. Принадлежала е на владетел. До нея е намерена бронзова статуя на глиган в естествени размери от 4 в. пр. н. е.


КРЕПОСТТА “БУКЕЛОН” от римско време се намира близо до село Маточина.


На 7 км от Хасково, до село Клокотница, са останките от АСЕНОВАТА КРЕПОСТ и ПАМЕТНИКЪТ в чест на битката при КЛОКОТНИЦА.


Интерес представляват ХРАМЪТ “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” в село УЗУНДЖОВО, СВЕТИЛИЩЕТО НА НИМФИТЕ и др.


Балнеологичният курорт ХАСКОВСКИ МИНЕРАЛНИ БАНИ се намира в северните склонове на Източните Родопи, на 18 км западно от Хасково. В курорта извират 15 хидротермални извора, които лекуват редица хронични вътрешни и ставни заболявания. В района са открити и множество археологически находки от праисторическата епоха, античността и средновековието.

Имот на деня

тристаен софия център
Тип на имота: тристаен
Град: София
Квартал: ЦЕНТЪР
Площ: 80 кв. м.
Цена: 128000 EUR

Уникални за последните 24 часа: 10

  • Currently 4.00/5

Оценка: 4.0/5 (2 гласа)



Случаен имот

Тип на имота: тристаен

тристаен софия надежда-2 Град: София
Квартал: НАДЕЖДА 2 4
Площ: 88 кв. м.
Цена: 45000 EUR